В първата си реч пред Европейския парламент след влизането на България в ЕС президентът Георги Първанов обяви, че Балканският регион е заплашен от остра енергийна криза заради двата спрени 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". По думите му, когато това се комбинира с повишаването на цените на електроенергията, може да доведе до "политическа и икономическа нестабилност в целия регион".
С речта на президента на практика се даде официално начало на "екшън плана" на българското правителство в търсене на европейска подкрепа за повторното отваряне на трети и четвърти реактор в "Козлодуй". Спирането на двата 440-мегаватови реактори на 31 декември 2006 г. е записано в договора за присъединяване на България към общността.
"Ако има политическа воля, ново решение за "Козлодуй" може да се вземе в рамките на договора и най-вече член 36 от него", заяви обаче Първанов и повтори, че реакторите отговарят на изискванията за безопасност.
Цитираният член визира възможността в тригодишен период след приемането на България в ЕС страната да поиска разрешение да въведе защитни мерки, ако се докажат сериозни и трайни затруднения в някой сектор от икономиката, които могат да влошат икономическата ситуация.
Защитните аргументи на президента обаче бяха разкритикувани остро от представители на Европейската комисия, български евродепутати и анализатори в страната.
Казусът с АЕЦ "Козлодуй" не може да бъде отнесен към цитирания член от договора по няколко причини. "На първо място, този член и активирането на предпазни клаузи в никакъв случай не дават правото на България да заобикаля или нарушава условия, залегнали в самия договор за присъединяване, каквото беше именно затварянето на 3 и 4 реактор", коментира за "Дневник" Юлиана Николова, директор на Европейския институт.
Тя определи подобни изказвания като популистки. За да бъде задействан подобен механизъм, България трябва да предостави много силни доказателства, че съществуват трайни и дълбоки затруднения в икономиката й, които могат да доведат до сериозна криза.
Несъстоятелно е и позоваването на Георги Първанов на евентуална криза в региона, тъй като договорът действа единствено за България и Румъния, допълни Николова.
Още преди затварянето на блоковете в края на миналата година енергийният министър Румен Овчаров и ръководството на НЕК неколкократно обявиха, че след спирането двата реактора в България няма да има режим на тока.
В началото на тази година ръководството на НЕК съобщи, че енергийната система е разполагала с 10 500 мегавата действащи мощности и със затварянето на трети и четвърти блок от нея ще отпаднат само 800 мегавата.
По данни на НЕК максималното потребление през зимата обикновено е около 7000 мегавата и дори при увеличение от един-два процента, ако температурите рязко спаднат, ще останат свободни около 2500 мегавата мощности.
Подобен аргумент не може да бъде използван, защото Балканският регион знае от години, че тези два реактора ще бъдат затворени, заяви в интервю за "Дневник" и Феран Тараделяс, говорител на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс.
"Отговорността за енергийните нужди на всяка страна е в ръцете на нейното правителство, така че държавите в региона е трябвало да вземат необходимите мерки да си осигурят енергия отдругаде, за да предотвратят недостиг и икономически затруднения", допълни той.
Друг аргумент срещу тезата на Първанов е, че възможността за задействане на защитен механизъм, залегнала в член 36 от договора, може да бъде използвана, в случай че даден икономически сектор е пострадал сериозно от конкуренция. Тогава държавата може да поиска в срок от 3 години след приемането в ЕС да предприеме мерки, които да отстранят негативното въздействие на новите икономически условия.
Случаят с АЕЦ "Козлодуй" обаче не отговаря на подобно условие и на самия принцип на действие на съществуващите защитни механизми в ЕС. Неофициално български евродепутати също коментираха, че член 36 е несъотносим към случая с АЕЦ "Козлодуй".
Константин Димитров от ДСБ коментира, че споменаването на този текст от Георги Първанов е по-скоро показване на мускули. Той упрекна президента, че в словото си пред Европарламента не е отбелязал категорично пропуските на предишния кабинет за предсрочното затваряне на 3 и 4 блок, както и че не е говорил за единна енергийна политика, а само за присъединяване към дебата за енергийната сигурност.
Българското правителство е знаело за вероятността от такива сериозни последици от затварянето на реакторите още от 1999 г., когато започнаха преговорите. Затова е трябвало да вземе необходимите мерки при преговорите, а не сега, след като те отдавна са приключили, категоричен беше и говорителят на еврокомисаря по енергетиката.
"Ако правителството не го е направило, това е негова отговорност, а не на ЕС", допълни Феран Тараделяс. Той изрази своето учудване от изказването на президента Първанов, тъй като затварянето на 3 и 4 реактор е залегнало в договор, който по думите му представлява една от най-важните части на европейското законодателство. "Българският президент не прави услуга на страната си с подобни изказвания", категоричен беше Тараделяс.
Единствено юристът на гражданския комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй" и специалист по европейско право Атанас Семов коментира за "Дневник", че член 36 от договора за присъединяването на България към ЕС позволява да се мисли, че има възможност текстът да бъде използван именно в посока предоговаряне на съдбата на двата реактора.
Днес кметовете на София и Козлодуй Бойко Борисов и Милко Торбов организират кръгла маса в защита на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", в която ще вземат участие привърженици на тезата, че двата затворени реактора могат да бъдат спасени.
