Екомания - лъжи, пропаганда, пари, власт, лицемерие, видоизменничество, борба за оцеляване,надмощие и върховно господство
III. част (ГМО - домати вампири? Едно утопично бъдеще, Решение там, където едва ли го очакват тези, които не виждат по-далече от носа си )
ГМО - домати вампири?
Друг въпрос, който искам да засегна е въпроса за генно модифицираните организми. Много по-лесно е да анимираш домат с вампирски зъби, прилепови крила и да му запишеш глас, отколкото да измислиш домат, който да става за ядене и да не прилича на това, показано в клипчето и да има съществени предимства пред органично отглеждания домат. Обаче е достатъчно да се запише едно такова клипче, за да може някой да се изпикае върху труда на някой, който е изкарал безброй безсънни нощи, взирайки се в чаршафи с размерите на формат А2, А1, А0, изписани от горе до долу със сложни химични формули и чудейки се коя буквичка от многото точно къде да промени с цел постигане на определен резултат.
По-лесно е да се отпечата лепенка, с рисунка на царевица и череп с кръстосани кокали, да се напише „генно модифицираните храни причиняват рак" и да се залепи на стената на някой асансьор, отколкото да се намери решението. Важното е да се анатемоса прогреса, да се спре развитието, да се спрат опитите, за да не може да се създадат генно модифицирани храни, за да не може да има повече нахранени хора, за да им е гадно, за да може на някой да му е кеф. От спъването на генно модифицираните храни облага биха могли да имат застрахователите на земеделски култури.
Представете си двама земеделци, отглеждащи царевица, посевите на единия са генно модифицирани, открит е ген от скорпион, за който се казва, че дава на сорта доста по-голяма устойчивост на градушка, отколкото на посевите на съседа му, които са органични. Земите и на двамата се намират в район със склонност за падане на градушка. Земеделецът, който отглежда генно модифицираната царевица знае, че дори и да падне градушка, достатъчно голяма част от посевите му ще оцелеят, за да може поне да покрие разходите. Мисълта в неговата глава относно застраховането е „ако отглеждах обикновена царевица и градушката ме изненада, със сигурност бих бил съсипан, дори и да се застраховам може да не видя парите, но фактът, че сортът ми е по-устойчив на градушка е по-голяма и по-сигурна застраховка, никакви пари няма да им давам".
Естествено застрахователите едва ли са в основата на тази нагласа да се подтиска прогресът на човечеството и да се осигуряват повече блага за повече хора. Възможно е в основата да са държави, които държат монопола върху износа на определени храни. Те не биха имали интерес някоя много издържлива хранителна култура да може да се отглежда по целия свят. Като ви запълват главите с твърдението, че генно модифицираните храни причиняват рак, пропускат, че изследвания и полеви експерименти биха могли да се извършват и с култури, които не служат за ядене. Технически култури от рода на памука.
Може би не сте чували името Norman Bourlag. Това е един човек, на който съвсем случайно му е хрумнало да отиде в Мексико, да отгледа нов сорт пшеница, да нахрани няколко милиона души, да отиде в Африка, да съчини още един сорт пшеница, да нахрани още някой милион души, да отиде в Китай, да съчини нов сорт ориз, да нахрани още някой милион души и така нататък. Човекът наскоро почина. Приписва му се спасяването на над 1 милиард души по света от гладна смърт. Но естествено може би не сте му чували името. Сортовете, които е успял да създаде, е създал без манипулиране на гените на растенията. Приписва му се изказването, че няма начин да се нахрани цялото население на земята ако се разчита на изцяло органично земеделие.
Поглеждали ли сте как е изглеждала пшеницата преди 8 хиляди години? Или пък бананът? Не бихте ги познали. Въвели сме такива кардинални промени в това, с което се храним и без да имаме достъп до гените му, представете си какво бихме могли да постигнем чрез генна манипулация. А това, с което се храним не е последната спирка за развитието на генетиката. Нашата собствена еволюция би могла да бъде подпомогната, почвайки от изкореняването на вродени дефекти и болести и продължавайки с увеличаването на мускулната маса, подсилването на имунната система, увеличаването на размера на мозъка и засилването на всички сетива.
Това, което си е представял Хитлер за господстващата раса ще се реализира рано или късно. Господстващата раса няма да говори само един език, нито пък ще има един единствен цвят на кожата. Господстващата раса, с манипулирани гени и с наука и техника в ръка наистина ще господства над целия свят.
Едно утопично бъдеще
Представете си, че превърнем един пуст и безжизнен свят като Марс в свят, който е способен да ни издържа. Дали не бихме пригалагали стриктен контрол върху всичко, което може да го обитава? Ако ще прекрояваме и тази планета в идеалния за нас дом, би следвало и на него да решаваме кое може и не може да живее. Ще питате кое ни дава правото? Аз питам къде е правилникът и кое е това, което ни отнема правото. Дали някой от другите видове примати ако знаеше как се прави топло и светло от уранова руда, не би използвал уранова руда, за да прави топло и светло?
Пътят на еволюцията би трябвало да води към независимост от други форми на живот за гарантиране на собственото оцеляване. Уви единствените организми в момента, за които може да се каже, че са постигнали това, са фитопланктонът и може би някои по-висши растения. Между другото, за тези, които считат, че изсичането на горите може да ни остави без въздух за дишане, 2/3 от освобождаваният в атмосферата кислород е дело на фитопланктон. Виждам по билбордовете надписи под наслов „всичко е свързано", на билбордовете пише „Какво загива всъщност с изсичането на един дъб?" Кажете ми вие?
Да не би да разполагате с онзи компютър, за който говорих по-рано? Ако разполагахте с него и знаехте кои видове биха могли да се отстранят от биосферата и тяхното отстраняване да увеличи нашето удобство без негативни последици за нас, бихте ли споделили информацията? Бихте ли били честни и откровени? Знаете ли кое всъщност загива с иззичането на един дъб? Същото, което загива когато дъбът бъде съборен от светкавица, свлачище, наводнение или огнетечна маса. Това, което е било прекалено бавно и прекалено глупаво, за да изхвърчи от там навреме.
Длъжни сме рано или късно да пресъздадем процеса фотосинтеза, а може би и да насочим собствената си еволюция в такава посока, че в един момент да почнем ние да фотосинтезираме, за да се доближим до целта за пълна независимост от всички други живи организми, за разлика от настоящото ни състояние, което представрява симбиоза с ред организми, включително и такива, обитаващи телата ни. Билбордовете и рекламите по трамваите твърдят, че „всичкоесвързанопчелатаесвързанасцветето......" и така нататък, тия хора нямат ли шпация и препинателни знаци на клавиатурата, но все пак тази „свързаност" не е нещо добро, корабът също е свързан с котвата и балонът е свързан с въжето. За да сме силни е необходимо да не зависим от други форми на живот за оцеляването си и трябва да се работи в тази посока.
Решение там, където едва ли го очакват тези, които не виждат по-далече от носа си
Ако до сега не съм ви тръшнал в земята, сега е момента да го направя. Чували ли сте някога за плъзгащи лагери? Плъзгащият лагер е съоръжение, което служи за опора на вал в машина. При големите и мощни машини плъзгащите лагери се предпочитат пред търкалящите. При въртене, валът се трие във вътрешната повърхнина на плъзгащия лагер и се отделя топлина. Топлината, отделяна от триенето на материала на вала в материала на лагера естествено идва от енергията, която е вложена за завърнатено на вала, тоест тази енергия бива загубена за нас.
Ако се намерят подходящи антифрикционни двойки или смазки, които да намалят глобално коефициента на триене във всички плъзгащи лагери във всички машини по света с 10%, количествата енергия, а от там горива, пари и парникови газове, които биха били спестени е неизмеримо голям в сравнение с успеха на всички зелени проекти. Валът на вятърния генератор най-вероятно е лагеруван точно в плъзгащ лагер. Успехът на всичките ви прехвалени зелени и чисти екопроекти не би спестил такива количества горива, енергия, пари и парникови газове, а спестяването почва още от производството на електроенергията, защото големите машини в електроцентралите имат големи валове, които са лагерувани точно в плъзгащи лагери.
Това не става с размахване на трансперанти, знамена и крещене пред лаборатории, става с взимане на няколко тежки томчета по механика и трибология, доста четене и дълги години експерименти. Ако се случи да стигнете до желания резултат и измислите начин да намалите триенето във всички плъзгащи лагери по света с 10% вие няма да станете Ал Гор. Малко хора изобщо ще чуят името ви, макар че тези, които го чуят ще ви признаят, и ще ви споменат в някой и друг учебник, който малцина ще прочетат.
По същия начин най-вероятно и вие не сте чували имената на Кастиляно, Вьолер, Монж, Декарт, Журавски, а не би ме изненадало ако не са ви минавали през ушите и имена като Даламбер, Коши, Бернули и Риман. Нито един от тези хора не е Ал Гор, защото не спасява планетата, но всичките имат някакво признание и все пак са направили за света много повече от Ал Гор. Номера не става с безмозъчно крещене пред лаборатории, става с отваряне на някоя книга.
