Падаща малката голяма капка отразяваше последните слънчеви лъчи на отминаващия юнски ден. Прозиращо гола, но срамежливо кокетничеща тя бавно летеше носена от въздушния фронт, който подмятащ я в лятната вечер търсеше последна точка за приземяване. Вариантите пред нея бяха толкова много, че за да не изгуби някой от тях, си ги бе запаметила в мисловната клетка при самото и създаване и това улесняваше значително маршрутите, които ласкаво я прелъстяваха по етажите надолу...Очакваха Водната капка там, където беше традиционно горещо и където тя можеше да завали - веднъж или дваж в месеца, а понякога и за толкова забравяше да се отбие. Но винаги беше в мислите на скитащите се бедуини и се молеше да я открият макар и в онези неилюзорни оазиси, които им се прeвиждаха от време на време по пътя. Трепетно я чакаха и там, където оризът не можеше и да си помисли да се раздели с нея за миг преди термично да нахрани някоя гладна и очакващо хранително-вкусови осезания душа. За всички живеещи на обгърнатите от нея острови, тя бе в ролята на възходяща царица, за която хората още със ставането си махаха за добро утро и се радваха да я следват с поглед през целият си динамичен ден, колкото и труден и непридвидим да беше той. Дори не обръщаше внимание ако някое дете изпрати камъче или изплиска по невнимание близкостоящите - тя сама разбираше и знаеше, че това само ще я разсмее и ще отвърне с още повече желание за водни кръгчета в отговор. За стотиците милиони домакинства всеки ден, тя щеще да се появи през кухненският кран, в легенът, където майката переше бебешките дрешки на ръка, в топлата супа с малки зеленчуци на порасващите деца, в шишето с вода, което поднася бегача, когато почувства сухота в гърлото си, в плиските на плувците докато се изтласкват от нея по стената на басейна и още поне милион причини. Всички ние я използваме, по подразбиране, по желание или просто забавление, но малко се замисляме, какво става с нея, къде отива и защо я губим. Дали тя ще е достатъчно чиста за да види своят блясък едно малко африканско дете или ще е достатъчна за да покрие животоспасяващите нужди при природно бедствие, а после превъплатена в ролята на айсберг тихо и незабелязано да се изпари в океанската шир. Всяко православно кръщение, всяко начало на добро дело, всяка нужда от чистота на тялото и обкръжаващия ни мир - ние се обръщаме и използваме Водата. Даже Времето като барометър на живота е един голям всеобгръщащ ни океан, в който всички плавайки търсим нашата изгубена страна, която да ни даде сили да бъдем себе си и да останем в нея. Колкото и да търсим, да се опитваме да разбираме Водата, тя е с нас, в нас, около нас и трябва да я ценим и пазим, да я съхраняваме, умерено използваме и да учим нашите деца от малки за нейните ползи така, че те да продължат започнатото от нас и да го завещаят на идващите поколения. Никой освен нас - хората няма да направи повече за нея - Водата, ако самите Ние не променим нашето съзнание и отношение към нея и не започнем да я ценим така, както преди милиони години нашите потомци са я открили за пръв път и са се постарали да открият и изпитат нейната голяма сила.
... Десетки хиляди милиони милиарди нейни капки-близнаци се стичаха лутащо в компанията и като един непрекъснат и неспиращ поток се гонеха. А тя бе спокойна, че ще достигне целта си,че ще успее да каже мисловно на всичките си братя и сестри посланието да я пазят и съхраняват, да я обичат и да я търсят навсякъде. След което просто щеще да се усмихне и да забърза към най-нетърпеливите, за да може да бъде полезна и жизненонеобходима за нуждите на човечеството.
