Екомания

Ж�е �еем във век на технологичен бум, който постави началото си още в началото на миналото хилядолетие и крачка по крачка се придвижваме към върхове в развитието на човешката мисъл. Да се опитаме само да обърнем поглед към ХХ век и да си припомним какво сме постигнали и открили на фона на две световни катастрофи и редица конфликти.

Построяваме първия ядрен реактор, конструираме все по-бързи и по-модерни автомобили, прелитаме само за часове от една точка на света до друга и дори благодарение на космическите изследвания сме изпратили човек в открития космос, можем да създаваме генетично модифицирани храни, а развитата индустрия предлага разнообразие от продукти, насочени към стремежа за задоволяване на така или иначе неограничените човешки потребности от луксозни стоки или такива, които откъм качество да донесат максимално удовлетворение.

Непрестанната амбиция към надскачане на собсвените възможности и придобиване на все повече и по-добри блага, които да улеснят ежедневието,  води до разрив на връзката между човек и природа, тъй като тъкмо човешкият фактор е този, който изкривява своето пространство и го прави негодно за съществуване не само за себе си, но и за бъдещите поколения. Въпреки че не можем да си представим живота без всичко онова, с което сме свикнали, трябва да обърнем внимание и на това, което се е случвало или се случва вследствие на откритията и технологичното развитие и последиците за околната среда и климата.

Не само катастрофи като тази в Чернобил, но и действия, които са станали част от ежедневието, като например изсичането на горите, замърсяването на реките с индустриални отпадъци или пък отделянето на вредни газове, са примери за съзнателни, но понякога и несъзнателни въздействия върху околната среда с пагубни последствия. Но дали някой от нас се замисля за количеството въглероден диоксид или пък покачва ли се нивото на световния океан заради топенето на ледниците или е поредната новина, която елегантен водещ съобщава с усмивка в последните минути на емисията?

Най-вероятно ще си кажем, че пространствено погледнато, това е далече от нас или по-скоро е абстрактна идея на учен, който рисува апокалиптични картини, говори за озонов слой и изчезнали животински видове, за радиоактивни отпадъци или пък прави анализ на вредните емисии и ни предупреждава за невидима заплаха, която дебне над нас и съвсем скоро ще ни застигне. „Неудобна" ли е истината? „Все пак е трудно да накараш човек да разбере нещо, когато му се плаща, за да не го разбира", е посланието на нашумелия преди години филм на режисьора Гугенхайм, който може да се разбира като предупреждение за надвисналата опасност вследствие на промяната на климата и за незабавните мерки, които трябва да предприемем.

Сериозността на този процес е толкова голяма, че една от целите на хилядолетието, която световните лидери си поставят в рамките на ООН, е осигуряването на устойчива околна среда. Освен това на състоялата се среща на европейските лидери през октомври 2009 бе изразена воля за намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 80 % до 2050 година, след което основна тема на конференцията за климата в Копенхаген  беше редуцирането на глобалното затопляне до 2 ̊C. Като се има предвид ангажираността на световно равнище с проблемите на околната среда и климата, можем да си извадим заключение за техните мащаби. Ето защо все повече се говори за енергийното бъдеше и за това как ще изглежда то до средата на хилядолетието.

Връщането към естествените природни ресурси, които от векове са основен източник на енергия, и добиването на енергия от възобновяеми енергийни източници, а не в атомни електроцентрали, са може би алтернатива за бъдещето и за постигане на устойчива околна среда. Нека се пренесем десетилетия напред и си представим свят, в който енергията се добива на 100 % от неизчерпаемите ресурси вятър, слънце и вода, а петролът, природният газ и въглищата, които светът е изчерпал наполовина, но и като източници на енергия допринасят за глобалното затопляне, остават на заден план. Към този сценарий могат да се включат и електромобилите като основно превозно средство на бъдещето и соларните къщи, в които енергията се черпи само от слънцето.

Все повече се оказва обаче, че това не е фантастичен филм, а тук по-скоро става дума за реални цели, насочени към запазване на планетата и живота на нея. В крайна сметка трябва да стане ясно, че природата е извор на живот и носим отговорността за запазването на нейното разнообразие, но и да се замислим над факта, че постигането на устойчива околна среда за децата ни е в наш интерес и не е недостижима цел.