"Ний всички сме деца на майката земя"....сякаш тези думи на поета ни идват като извинение тогава, когато са нарушени правата ни.... Но тези думи трябва да ни напомнят също, че имаме огромна отговорност към майката земя, към природата, към света около нас.
Във века на информационните технологии все по-малко се вглеждаме в природата, все по-малко търсим нейния положителен заряд и всe по-често забравяме в забързания си ритъм, че красотата в този свят е даденост, която изисква непрестанна грижа.
В древността хората са си обяснявали света чрез митологията. В Новото време става валидна максимата, че „светът е светът до нас". Светът до нас са не само хората, а и земята, която е наш дом. Земята е тази, която ни храни. Повтарям си го всеки ден и ме боли душата да гледам как човек с претенции и без възпитание слиза от скъпата си кола и плюе върху земята, която ни храни. А това дори не е страшно за природата, но показва колко е замърсена душата ни. А колко по-замърсена е душата ни, толкова по-замърсена е природата. Оглеждаме се повече от страх и по-малко от срам и бързо изхвърляме боклука си, мислейки, че сме се отървали от него. А той се натрупва в душата ни заедно с липсата на гражданско съзнание.
Човекът на 21 век трябва да е отговорен човек. Неговата отговорност не трябва да започва и да завършва в пределите на дома му, защото отговорността пред природата и пред поколенията не е мегданска. И ако от фолклорна гледна точка мегданът и бил средище нa вселената, сега се превърща в сметище, в ничия земя, където оставя следи човешката безотговорност.
Казват, че неграмотността и болестите са проблемите на 21 век. Бих добавила и екоотговорността. Тя е следствие от едното и причина за другото.
Твърди се, че болестите са на ментално ниво и идват от неправилно мислене и от нарушено енергийно равновесие.
Позната истина е, че най-чистата енергия идва от природата и когато правим поредния си излет е добре заедно с лошите си настроения да не оставяме там и отпадъцитена човешката ни безоотговорност. Защото земята е наш дом. Ставащото някъде оказва влияние тук. Един екологичен вид умира и това видоизменя цялата верига, нарушава екологичното равновесие.
Глобалното затопляне е реална заплаха и оправданието, че „едва ли ще ни има тогава„ е несериозно. Последиците от този процес са налице и днес и когато създаваме деца е нужно не само да мислим с какво ще ги гледаме, а и сред каква природа ще живеят. Нужно е наред с патриотичното възпитание да им дадем и екологично, защотo ние всички сме час от природата.
Човекът на 21век е изправен пред много предизвикателства, но най--голямото от тях е да опази природата. Не да опази финансовото си състояние, а да опази природата, защото посегателствата върху нея са посегателства върху човека.
И дървесината, и въздухът, и минералните води, и почвата не са компоненти за добра печалба, а са нашето богатство. Това трябва да помни всеки, когато бъде обхванат от маниите си да господства и винаги да препрочита думите на Франсис Бейкън, че "човек господства над природата, подчинявайки й се".
