Еколог: Пожарът оставя гората мъртва за дълго време

П�а �ар в един резерват оказва голямо въздействие върху популацията, обясни в интервю за "Фокус" Христина Клисурова, ветеринарен лекар от Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани".

По думите й животните бягат извън мястото на стихията, но тези от тях, които не могат, като например костенурките, се скриват някъде и впоследствие просто биват опожарявани.

Гнездата на птиците, малките бебета бозайници, които не могат да напуснат бързо мястото, също изгарят.

Един пожар нарушава хабитата на животните - когато те се върнат, това място вече не е същото, не е подходящо за обитаване.

Дори и да се върнат, няма къде да се скрият,

защото всичко е открито след пожара, обяснява експертът.

"Ако дърветата са изгорели или дори са само опожарени отгоре, те са открити. Идеята на гнездото на по-дребните птици е да се направи някъде, където е по-скрито, така че хищниците да не го забелязват.

Храната им е изгоряла - гризачи, гущери, влечуги и т.н. Тези животни, които пасат трева или се хранят с други животни, също са останали без прехрана."

След пожар едно място в природата остава дълго време мъртво - и по отношение на растенията, и по отношение на животните, които са оцелели, заключава д-р Христина Клисурова.

Бистришко бранище е един от първите резервати в България,

обявен още през 1934 г. Това става, когато части от Витоша са обявени за защитена територия.

Целта на обособяването му е да се съхрани типичната за планината растителност - вековни смърчови гори, храстова растителност и тревни площи.

През 1977 г. Бистришкото бранище влиза в програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера" и е обявен за биосферен резерват.

Резерватът, който е в североизточния склон на Витоша, е с площ около 1060 хектара. Той обхваща част от водосборните басейни на реките Бистрица и Янчовска.

На негова територия са уникалните каменни реки - естествено струпани скални късове с разнообразна форма.

Освен от пожара в момента, резерватът има и други сериозни проблеми. Голяма част от гората е поразена от инвазията на корояда , започнала след повалянето на около 60 хектара смърчова гора от вятъра.

Паразитът се е разпространил и в буферната зона и e заплаха за цялата смърчовата популация на Витоша.