Българката работела по осем дни на седмица, но не била материална

Р аботната седмица на българката е осем дни. Това показва изследване на Агенцията за социални анализи, представено вчера от доц. Лилия Димова.

Според него българските жени са много амбициозни и се нареждат на едно от първите места в Европа по желание да бъдат добри и да се утвърдят в работата и личния си живот.

Едва 15% от тях обаче са мотивирани да постигнат богатство и лукс, което е много нисък показател в европейски мащаб и показва, че българката не е материално ориентирана.

Само 30% от работещите жени в България успяват да се забавляват и да си доставят удоволствие. Дамите у нас не са властни за разлика от тези в Полша и Словакия, сочи още изследването.

Жените у нас получават средно с около 9% по-ниски заплати от мъжете, а делът им от безработните българи надминава 60%. Това показва статистиката на КНСБ, представена на дискусия за равните възможности на жените и мъжете у нас вчера. От конфедерацията предлагат да се разработи закон и национална стратегия за равнопоставеност на половете.

Българката е принудена да избира между работата и семейния живот заради липсващи социални услуги и структури, които да и дадат възможност за дълготрайна и непрекъсната кариера, отбелязват от КНСБ.

Заради семейните ангажименти и нееднаквото заплащане на труда жените у нас се пенсионират с по-ниски осигурителни доходи и получават по-ниски пенсии. Все още непопулярни са мерки като споделеното родителство, гъвкавите трудови договори за майките и социални услуги, които да осигурят време за работа на жените.

Според представените в края на 2006 г. данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ средната заплата на жените в България представлява 81,6% от средната заплата на мъжете.

Дамите, загубили работата си, по-трудно си намират нова, отколкото силните им половинки, а много често бременността и майчинството са причина за скрита дискриминация на пазара на труда.

Наблюдава се и феминизиране на бедността, като около 55-60% от постоянно безработните в България са жени.

В България жените и мъжете са равни де юре, но не и равнопоставени, заяви председателят на КНСБ д-р Желязко Христов.

Българската жена все още продължава да бъде изключвана от "мъжкия свят" на политическия и икономически живот, от равния достъп до ресурси, от оползотворяването на социалните права, от участие и представителство, да бъде пренебрегвана и подлагана на нелоялна конкуренция, на психически, физически и сексуален тормоз и в семейството, и на работното място, посочи той.

Въпреки това през последните няколко години беше постигнат сериозен напредък по отношение на нивото на икономическа активност и заетост при жените, като коефициентът на икономическа активност достигна 62,7%, а на заетост - 58,5% за възрастовата група 15-64 години, отбеляза Христов.

В света има 550 млн. нископлатени работници, а от тях 330 млн. или 60% са жени

Това пък сочат данните на международната неправителствена коалиция "Соушъл уоч" за 2007 г., съобщават от фондация "Български център за джендър изследвания".

Само 12 са дамите в света, които са избрани на поста президент или министър-председател. През 2004 г. в рамките на ЕС жените собственички на компании са едва 23%.

Според статистиката на Евростат над 3/4 от депутатите в националните парламенти на страните от ЕС са мъже, а жените са едва 23%, като в 14 страни членки дамите народни представители са под 20%.

Над 2/3 от управителите на фирмите в съюза са мъже, като процентът за жените е 32. Едва всяко десето място в управителните съвети на 50-те най-големи компании в ЕС е заето от дама.

Развиващите се страни имат мощен инструмент за растеж на БВП и доход на глава от населението - жените, които не работят, са установили икономисти от "Голдман Сакс".

Ако мнозинството домакини излязат на пазара на труда,

икономиката на развиващите се страни през следващите 10 години ще расте по-бързо - с 0,3-1,5% годишно, изчисляват експертите.

Китайската пословица "Жените държат половината свят" (така се нарича и докладът) прекалено дълго представляваше пожелание, отколкото действителност, отбелязват икономисти от американската финансова група.

Те са анализирали влиянието на женската заетост върху растежа на икономиките на страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) и N-11 (големите развиващи се икономики).

От съкращаването на разликата между дела на работещите мъже и дела на работещите жени два пъти повече може да прибави Египет, където жените за момента почти не работят. През 2020 г. доходът на глава от населението там само от увеличаването на дела на заетите жени ще нарасне с 14%, а през 2030 г. - с 20%. Ще се ускори с 1,4% и ежегодният растеж на БВП, изчисляват експертите.

Малко по-малка от египетската разлика се наблюдава в Пакистан, Турция, Индия. Там работят едва 30-40% от жените на възраст между 15-64 години. Турският БВП благодарение на дамите може да се увеличи с 1,5% годишно.

Виетнам и Китай са използвали своя женски потенциал почти напълно. Там работят най-много жени - около 80%.

"Голдман Сакс" не предвижда сериозно ускоряване на растежа и от излизането на жените на пазара на труда в Русия: 65% от рускините работят и без това. Делът на заетите е 49%, най-висок сред N-11 и БРИК. Благодарение на руските жени допълнителният растеж на дохода на глава от населението няма да надхвърли 2,7%, а на БВП - 0,4%.

В почти всички страни все още има дискриминационни спрямо жените закони,

твърди върховният комисар по правата на човека на ООН Луиз Арбур. Държавите не изпълняват обещанието си да променят или отменят тези закони, твърди Арбур в декларация в навечерието на международния ден на жената.

При наближаването на 60-годишнината на Всеобщата декларация за правата на човека е срамно, че много жени в света не могат да се ползват от основните си права, казва още тя.

Тези закони понякога имат много сериозни последици, особено в областта на сексуалното насилие - престъпление, което не е юридически признато в една държава, подчертава Арбур, без да уточни коя държава има предвид.

В други страни, където изнасилването е признато за престъпление, законите не винаги се прилагат правилно, смята още тя. По думите й 53 държави не признават домашното насилие.

В някои страни представителките на нежния пол не могат да бъдат държавни служители и достъпът им до образованието и пазара на труда е много ограничен.