О т няколко месеца руското общество е разтърсено от расистки актове. През септември 2005 г. студент от Конго бе пребит от четирима младежи и по-късно почина от раните си. Месец след това китайски студент бе нападнат от трима млади руснаци.
През декември десетки африкански студенти протестираха в Санкт Петербург след расисткото убийство на камерунец. В ежедневието агресията или расистките обиди засягат дори произхождащите от централна Азия и Кавказ.
Проблемът е, че тези актове са подстрекавани от ксенофобските изявления на някои политически партии.
По време на общинските избори в Москва през декември бе забранено участие на партията "Родина".
Причина за това стана предизборен клип, в който московчани бяха призовани да "прочистят" града си от "боклуците"- доста двусмислен призив.
Павел Брухи е член на либералната партия "Яблоко" и според него въпросът с нелегалната имиграция не бива да бъде пренебрегван:
"Това е проблем, който досега не е решен. Необходимо е да има планове, закони, отговори. Мисля, че ситуацията с незаконната имиграция е изгодна за някои.
Познавам човек, който работи като шофьор на микробус. Когато той постави въпроса за възнаграждението си, отговорът е: "Ако не ти харесва, си върви, ще намерим някой узбек".
Предвид това положение президентът Владимир Путин предложи радикални мерки - план за следене на незаконния труд от граждани, дошли от бившия Съветски съюз, най-вече от централна Азия.
Този план обаче само подхрани националистическите идеи.
Жана Андриенова е млада певица, родена в Москва, но с африкански произход. Тя не разбира защо ежедневието й е белязано от вербална агресия срещу нея:
"Родена съм в тази страна. Родена съм в Москва. Тук завърших образование си. Имам паспорт на Руската федерация, но милиционерите винаги ми искат документите. Първо изискват паспорта ми, а после ме питат за националността ми.
Така от една страна не мога да разчитам на полицаите, за да ме защитават, а от друга, когато се разхождам по улиците срещам групи от скинари или расисти, които ми казват да се прибера вкъщи. Не разбирам защо да не мога да се разхождам спокойно.
Когато ми кажат да си отида у дома, къде трябва да отида? Тук е домът ми.
Още повече, че Русия наистина ме интересува. Аз съм за нейното развитие и работя за това. Аз съм музикант, пея в няколко групи и там обсъждаме всички тези проблеми".
В Русия има 35 хил. деца на африканци. За тяхното по-добро бъдеще вече десет години се бори Емилия Тайсменсан, която е рускиня с афроамерикански произход:
"Не мисля, че има друго място по света освен Русия, където децата да са наричани открито "негри". Затова те мразят цвета на кожата си. В училище ги бият.
Ситуацията в Русия в момента е трудна и никой не обича черните. Някои деца мразят бащите си, защото са тъмнокожи. Майките се страхуват и избягват да излизат с децата си."
Никой не може да каже защо се наблюдава ескалация на расизма в Русия, но и не се вземат никакви мерки на федерално ниво.
Едва един на всеки десет у нас гледа положително на чужденците, които остават да живеят в страната,
показа проучване на Галъп интернешънъл от края на 2005 г. Анкетата нареди България сред най-ксенофобските страни в Европа заедно с Турция и Сърбия.
Но едва 9% от българите познават добре някоя от групите чужденци, които са се установили в страната, сочи изследване на фондация "Манфред Вьорнер".
Най-общо отношението на българите, както и на останалите европейци, към чужденците се определя от това дали обществото вижда в различните някаква заплаха.
Повечето имигранти са араби, китайци и те имат около или малко над средния стандарт на живот у нас. В една или друга степен те са възприемани по-скоро като "екзотичния друг".
Напоследък страната ни привлича македонци и руснаци, които идват да живеят тук с оглед на бъдещата европейска перспектива.
Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността обаче сочи, че има предубеждение и прояви на дискриминация към етническите малцинства и особено ромите - тенденция, която се наблюдава и в други източноевропейски страни.
Ненадмината в стереотипизирането и всяване на омраза спрямо ромското население е водената от Волен Сидеров формация "Атака".
В поредица от предавания по кабелната телевизия "Скат" той се опита да внуши, че българите са обект на криминален "цигански терор".
В това отношение в обществото преобладават полярните мнения.
Използвайки безсилието и гнева на доста българи, породени от обществения модел, в който видимо нищо не се подобрява, "Атака" стана изразител на антиромски настроения.
Особена роля в това отношение изигра сблъсъкът между роми и българи в "Захарна фабрика", при който почина проф. Станимир Калоянов.
