Н а стотина метра от автогара "Галиени" (където пристигат автобусите от България), на един от източните входове на Париж, е изникнало цяло нелегално селце.
По стръмните склонове от двете страни на околовръстното шосе, сред зелените пространства от тополи и розови храсти, са нанизани около 150 "жилища". Тук-там истински палатки. Тук-там импровизирани подслони, където дървени летви крепят навеси в дъждовния и студен парижки юли.
Счупени столове се подпират на приспособени маси, върху които са оставени наченати буркани с майонеза, шишета евтина кола, измачкани пакети цигари, празни бутилки бира. Всичко това е потънало в повсеместна натрапчива миризма (за щастие донякъде туширана от студената влага) на боклуци и импровизирани отходни ями.
"Мараба"
поздравяват някои от минаващите младежи. Повечето от двестатината "жители", са български турци от Силистренско и Разградско.
През последните седмици във френските медии се занизаха подробни репортажи за това огнище на мизерия на края на Париж - най-тиражният "Паризиен", католическият "Ла кроа", дори най-влиятелният "Монд" обърнаха внимание на феномена.
"То си е тежко: плъхове, дъжд, кал. Обаче си струва. Нали мислиш малко за живота, малко за онези край теб, а и малко за себе си", казва Расим Акиев, 21-годишен, от село Долец, Силистренско.
"Бях в спортно училище, завърших го, вдигане на тежести; ама не можахме да продължим - нямаше пари, малко семейни проблеми и айде, готово... Първо 2-3 години бях в България - в грубия строеж. Обаче там не ми хареса и... давай тука", разказва той.
Расим идва редовно от 2005 г. насам. По думите му през 2001 г. на това място е имало 4-5 палатки: "А сега е цяло село. От уста на уста става - "Къде работиш?" "В Париж." "Айде взимай ме и мене!"
Палатковият лагер край околовръстното не е някаква форма на протест.
Българите не настояват за подслон или социални придобивки, а само искат да работят - при това нещо, което обикновено не се търси от самите французи. Те се наемат за груба строителна работа на черно от турски предприемачи в т.нар. Малка Турция в района на Страсбург - Сен Дени в северен Париж.
Именно кварталът, където бе предизборният щаб на един от кандидатите в президентските избори, и то не кой да е, а... Никола Саркози.
Иронията е, че работата, вършена на черно от лагеруващите на Порт дьо Баньоле, е сред 62-те професии, които български граждани могат легално да упражняват тук. Само че със съответното разрешително, поканени от работодател.
В лагера обаче се шири погрешната информация, че ако си легален, не можеш да си на цял работен ден, а само на половин. Тя се разпространява от самите предприемачи, които нямат интерес да наемат легално работници, защото трябва да плащат и по-големи заплати, и осигуровки и такси.
"При турците да работиш не е лесно. Една минута не те оставят на мира: само работа, само работа, само работа. И те са беззаконни, и ние сме беззаконни, обаче ние сме като роби...", казва Расим.
Той събира пари "за семейството, майка ми, брат ми..." и недоволства, че хората в България не могат да оценят колко е трудно: "Като кажеш Париж - все едно тук направо ти наливат - взимай четири-пет хиляди евро и направо си заминавай!"
Расим е дошъл във Франция през април и планира да остане до декември. Все още не е ясно дали плановете му ще се осъществят. Миналия август полицията разруши сходен лагер, недалеч от сегашния, и експулсира петдесетината му обитатели.
И въпреки че България е пълноправна членка на ЕС, при работа на черно наказанията и експулсирането са нормална практика. Още повече че в свое предизборно изказване на 11 януари Никола Саркози обеща да гони от френската територия българи и румънци. А той непрекъснато подчертава, че ще изпълни всичките си предизборни ангажименти...
Засега обаче
Българите са спокойни
Полицията ги гони само в събота, когато стоят на платформите пред големи магазини за строителни материали в близко предградие, откъдето френски предприемачи идват и си "избират" хора за работа на черно.
"Тука обаче не - сочи към лагера Расим. Идваха на проверка полицаи, гледат ни - българи. Даваш му червения си паспорт, даваш му личната си карта и той вика "Айде хубаво, бачкай!" Няма смисъл да създават проблеми. Обаче турските граждани искат да ги гонят, нали. Те щото не са в Европа. Ние нали вече сме в Европа и няма страшно..."
В лекция на университетски семинар в Брюксел в началото на юни Мариан де Брюноф (отговорник за координацията между социалните служби в Париж) дава случая като пример за "икономическа имиграция без искане за социални грижи".
В същото време подчертава, че въпреки че "200-те нелегално работещи българи не търсят социални жилища със съответните помощи... парижките власти са изправени пред дилемата как да затворят лагера и да ориентират тези крайно нуждаещи се към достоен подслон, като избегнат феномена на привличане на нови "кандидати" и реакции на отхвърляне".
От създаденото през май от Никола Саркози Министерство на имиграцията, интеграцията, националната идентичност и развитието (да, всичко това в едно) коментираха за "Капитал", че "проблемът е по-скоро от компетентността на Парижката префектура". Оттам пък ни препратиха към Префектурата на полицията, откъдето пряко заявиха, че не желаят да се изкажат по този въпрос.
Милен Стамбули - заместник-кмет на Париж, отговарящ за борбата с бедността, каза за "Капитал", че зелените пространства около околовръстното, където са се наредили палатките, са собственост на кметството и негова охрана минава редовно да проверява положението.
Самата тя е ходила, видяла е "боклуците, огромните плъхове - безпокоим се от ухапвания, болести, епидемии. Отговорни сме и за евентуална катастрофа на околовръстното...".
Госпожа Стамбули е обезпокоена, че така се подхранва трафикът на работа на черно. По думите й "полицията е заета с много сериозно разследване по обстановката там и е напълно възможно в скоро време да се намеси, за да закрие този лагер. Кметството иска да избегне постоянно настаняване на тези площи".
"Хубаво е да се знае в България, властите там също да разберат - това е лоша реклама за страната ви", завършва с препоръка зам.-кметът.
От българското посолство в Париж потвърдиха, че от време на време приемат хора от лагера по консулски въпроси, но официално не са били сезирани по случая, никой от френска страна не е контактувал с тях и че следят за развитието от пресата.
От посолството напомниха, че са необходими разрешителни за работа и че въпреки свободното движение на хора в ЕС работата на черно е строго забранена и наказуема, че след 3-месечен престой ще е необходима адресна регистрация и че ако дошлите са в тежест на местната социална мрежа, те могат да бъдат поканени да напуснат Франция.
В неделя в лагера се играят карти, подстригва се съседa, ходи се из Париж. На един от входовете на митичното гробище "Пер ла шез", на 2-3 спирки с метрото от българския лагер, се раздава безплатна супа; душът е в градската баня в съседния квартал Гамбета или в асоциацията "Мезон дан ла рю" (Къща на улицата). Там се приема за подслон през деня - дава се ядене, кафе.
На входа доброволците внимават за евентуални патрули на полицията. А на отсрещния тротоар, отпечатано с щампа и бяла боя, се чете: "Лов на имигранти. Саркози? Как ли пък не!"
