Е дин след друг символите на френския начин на живот са подложени на атака. Правителството забранява пушенето на обществени места, заплашвайки съществуването на така любимите на студентите задимени кафенета.
Камери за следене на скоростта по автомагистралите са на път да прекратят августовската касапница, която започва, когато хората се втурват със семействата си към морето.
Сега нещата изглеждат така, сякаш "Либерасион" (Liberation.fr, в превод - "Освобождение") - вестникът, основан от Жан-Пол Сартр и смятан за библията за парижките интелигенти и бохеми - също е на път да се превърне в история.
Какво става с Франция?
Първите две неща отразяват тревогата за здравето и безопасността. Целта на забраната за пушене на обществени места от февруари, която ще влезе в сила за кафенета и ресторанти година по-късно, е да се ограничи големия брой на страдащите от рак на белите дробове.
Правителството твърди, че пряко или косвено тютюнопушенето е причина за смъртта на 65 хил. души годишно. Подобен е и случаят с камерите по магистралите.
През 2001 г. французите бяха шампиони в дисциплината "пътни катастрофи", с над 8000 загинали по пътищата. Между 2003-та, когато бяха монтирани първите камери, и 2005-а ежегодният брой на убитите по пътищата беше сведен до около 5000 души.
Причините за лошото здравословно състояние на "Либерасион"
са финансови. Вестникът, основан от Сартр и няколко френски маоисти, губи читатели и пари с еднакви темпове.
От 2001 г. насам продажбите му са спаднали с 20%, до тираж 140 300. Тази година загубите на изданието ще достигнат 13 млн. евро (16 млн. долара).
Едуар дьо Ротшил, който притежава 39% от вестника, вероятно ще трябва скоро да налее в него още пари в брой. Серж Жюли, дългогодишен редактор на ежедневника (и негов съосновател - бел. ред.), вече бе отстранен.
Други журналисти напуснаха, оплаквайки се от новата капиталистическа култура. Много хора се боят, че дните на вестника са преброени.
Общото в изброените събития е залезът на онова, което прави французите французи. Тук влияние оказват два фактора.
Единият от тях е посегателството върху личните свободи,
и то в люлката на свободата. Със силната си държавност Франция винаги е налагала правила на гражданите си, но що се отнася до удоволствията на битието, французите бяха свободни да се наслаждават, или да опропастяват живота си на воля.
Днес проститутките са прогонени от улицата, възрастта, на която имате право да встъпите в брак, бе увеличена от 15 на 18 години и дори банските костюми тип "прашка" бяха прокудени от продължаващия цяло лято край Сена фестивал "Пари-плаж".
Другият фактор е прогресивната глобализация. Неволите на "Либерасион" - интернет, загубата на младата аудитория и на рекламодатели - засягат и много други вестници.
"Глобализация" често означава "американизация". Френският елит проповядва враждебност спрямо Америка, но
обикновените хора жадно възприемат американския начин на живот
Два от трите най-касовите филми за тази година са холивудски хитове. Франция е един от най-големите и най-печелившите пазари за "Макдоналдс".
Дори прословутите франзели са подложени на атаката на сандвича. Често той е приготвен от хляб, наречен "Американският сандвич на Хари" - нарязан на филийки продукт, предлаган в крайно не-френска пластмасова опаковка.
Не това точно е храната, подхранваща екзистенциалистки размишления, особено пък в опушеното френско кафене.
