Н якога да сте се замисляли защо толкова много хора от страни с неуредено положение искат да дойдат да живеят в Англия?
Добро социално ниво? Заради Лондон - интернационалния културен център? Или може би, за да научат добре английски, преди да се преместят в Щатите? Не мисля.
Хубаво е нещо да ти напомня за дома, когато се преместиш в чужбина. В много отношения Англия е същата като България през 1955 г.
Преди няколко дни се прибрах от Франция с един от онези бързи влакове и в момента, в който видях дневна светлина, почувствах, че съм се движил с машина на времето. Бях се върнал 200 години назад.
Много бързо можете да разберете защо наричат Кент Градината на Англия. Да минеш през Кент е като да караш в нечий алпинеум.
Пътят е учудващо неравен, с дупки и кратери, готови да глътнат някоя малка кола или да разглобят дори голям камион на парчета, ако се движи прекалено бързо.
На всичко отгоре е направен от бетон, което би било нормално, стига да строиш 14-етажен блок в Узбекистан или искаш да се отървеш от трупа на конкурента си в Ню Йорк.
Да използваш бетон за магистрала обаче е малоумно, най-малкото защото е изключително шумна настилка.
Не след дълго трябваше да заредя и да отида до тоалетната (и да си купя тапи за уши). Избрах място, наречено "Мейдстоун Сървисис". Все едно бях спрял да зареждам в Куба.
Таблото с цифрите на колонката е изглеждало много модерно през 1974 г., но в наши дни е прекалено ретро. Умивалнята успешно можеше да мине за екшън сцена от филмите за студената война, където КГБ биха изтезавали чуждите шпиони. А клозет? Нямаше...
Дори полските шофьори на камиони стояха с ръце на кръста, чудейки се как страна, за която са учили в училище, е станала толкова застаряла и сбъркана. Още повече че половината от тях идваха от Франция, където нещата стояха по малко по-различен начин.
Колонките им за гориво могат да бъдат смятани за скоростни дори и от отбора на "МакЛарън-Мерцедес". Хоп, и колата ти е пълна. Тоалетните пък имат дори място за смяна на бебешки памперси и са толкова чисти, че можеш да направиш белодробна трансплантация на някоя от масите.
По бензиностанциите във Франция можеш да си купиш сандвичи, които стават за ядене, и наистина добро кафе. Всичко, което продаваха за ядене в "Мейдстоун", бе сланина и свински пръжки.
Направих пиперлива забележка и тръгнах обратно към колата, прескачайки локви разлят дизел.
Малко по-късно вече карах по пътя, свързващ двете магистрали М20 и М25 - пълен е с хора, седнали прекалено близо до волана в ужасни миниванове, каращи естествено в грешната лента.
Нито веднъж във Франция не се изнервих на нечие шофиране, но в Англия това е ежедневие. Дръпни сееее! Дори за бърз, голям, шумен суперавтомобил - никакъв шанс!
Малко по-късно се наложи да се движа зад някакво "Пежо" пред разпад. Стигнахме до поредното стеснение на пътя. Вече две години ремонтират 25 км път?! Как е възможно това?
Римляните щяха да го направят 10 пъти по-бързо преди 2400 г. За сравнение, през ХІХ в. се наложило да се промени широчината на релсите на железницата от Бристол до Лондон. Говоря за изместване на релсите с около метър встрани в разстояние на 200 км без наличието на кранове или каквато и да било техника. Искате ли да познаете за колко време са го направили? Ще ви кажа - за една нощ!
По-рано през деня във Франция се натъкнах на сериозна катастрофа - малка "Тойота" се беше ударила в мантинелата, после се завъртяла и блъснала в камион.
При тази ситуация в Англия пътят щеше да е затворен за два часа и да се образуват невероятни задръствания, докато всичките му там експерти се уверят, че асфалтът е добре и мантинелата не е изкривена. А французите бяха сложили само няколко знака за намаляване на скоростта.
Ами пустата превишена скорост? Франция има много прост метод за борба с този порок. Ако сгафите, се появяват двама учтиви полицаи, които не ви третират все едно сте изнасилили Никола Саркози, а ви вземат 100 евро и това е всичко.
Тук на всеки два километра имаме различни ограничения. През една минута знаците се сменят от 120 на 80, после на 100. Всичко това е съпроводено от безброй камери, които ви снимат, докато се чудите какво беше ограничението за следващите 3 км.
След това ви се отнемат точки, без да сте сигурни за какво точно.
Властите твърдят, че камерите са сложени, за да намалят скоростта, но всички знаем каква конска фъшкия е това твърдение. За същото нещо французите са сложили табела, на която има черен силует на човек - знак, че на това място е имало голяма катастрофа.
Искам да ви кажа, че изглежда страховито - отминах пет такива в рамките на 50 км, осъзнах, че се движа прекалено бързо и върнах газта сам.
Разбира се, привилегията да използваш френските магистрали не е евтина. Платих 30 паунда (около 90 лв.), за да стигна от Мило до Париж. Но наистина виждаш къде отиват парите ти. Пътят е гладък, равен и навсякъде си учтиво обслужен.
Знаете ли новата удивителна магистрала от Монпелие до Клермон Феран? Ами чудовищно високия мост в Мило?
Ако наложите всичко това на ужасната британска инфраструктура, ще разберете, че държавните агенции тук просто не си вършат работата.
Ще видите и иронията в имиграцията. Става така, че хиляди идващи в Англия иззад доскорошната желязна завеса малко след като пристигнат, осъзнават, че всъщност са се върнали назад във времето.
Затова имиграцията не ме притеснява изобщо. Един ден, когато Англия се напълни с полски водопроводчици и български автомобилни механици, ще се отървем от безделниците в светлоотразителни жилетки и техните политически радетели и ще ги заменим с нормална пътна инфраструктура.
