Т они Блеър и съпругата му Чери били заплашени от нападение на терористична групировка, свързана с "Ал Кайда", през юни 2002 г., но атентатът не бил извършен най-вероятно поради удвояването на мерките за сигурност, твърди бившият директор на Скотланд ярд Джон Стивънс в мемоарите си, публикувани като поредица в сп. "Нюз ъф дъ уърлд" и цитирани от Франс прес.
Заплахите били много конкретни и нападението трябвало да бъде осъществено по време на церемонията по случай 50-годишнината от възкачването на престола на кралица Елизабет Втора, твърди Стивънс.
По информация на лондонската полиция премиерската двойка трябвало да бъде застреляна по време на юбилейния парад в британската столица.
Стивънс лично предупредил Блеър за опасността, но той отвърнал, че поставя дълга си над личната сигурност и че въпреки всичко възнамерява да участва в церемониите. Съпругата му Чери взела същото решение.
Семейството отказало да облече защитни жилетки, но било обградено от дискретно въоръжени полицаи през цялото време, докато траели честванията, разказва Джон Стивънс.
През петте години, докато е бил начело на Скотланд Ярд, преди пенсионирането му в началото на годината, са били осуетени осем терористични нападения, твърди Стивънс в мемоарите си.
"Даунинг стрийт" и лондонската полиция отказаха коментар във връзка с изнесената информация.
Междувременно "Таймс" помести статия от известния британски писател Салман Ружди, който през 1989 г. получи смъртна присъда от най-висшия ислямски духовник в Иран заради книгата си "Сатанински строфи". Ружди пише, че ислямът се нуждае от "реформаторско движение, което да вкара религията в новия век".
Според писателя реформираният ислям ще насърчи мюсюлманите на Запад, да напуснат самоналожените гета, в които живеят.
"Трябва да се сложи край на отбранителната параноя, която накара някои мюсюлмани да твърдят, че евреите са организирали нападенията от 11 септември и че не мюсюлмани са извършили атентатите в Лондон от 7 юли - теория, която беше отхвърлена от последните видеокадри, показани по Ал Джазира", пише Салман Ружди.
Авторът изтъква в заключение, че вероятно ислямът се нуждае не толкова дори от реформа, колкото от просвещение.
