К азахстан и Азърбайджан ще изградят система за транспортиране на петрол през Каспийско море, която ще заобиколи територията на Русия и в същото време ще помогне за улесняване на достъпа на големите енргийни залежи в Централна Азия до западните пазари.
Според постигнатото вчера споразумение петролопроводът ще е с дължина 1770 км, ще тръгва от Азърбейджан и през Южен Кавказ ще достига до турското пристанище Джейхан.
Транспортната мрежа ще разчита на флотилия от танкери и баржи, предаде АФП, цитирана от БТА.
Казахстанската енергийна компания КазМунайГаз съобщи, че в началото мрежата ще пренася по 500 хил. барела петрол дневно, като в бъдеще количеството ще достигне до 1,2 млн. барела дневно.
Компанията не уточни кой ще построи корабите, отбелязва АП. Повечето от танкерите в Каспийско море са морално остарели и ще са нужни години, преди да се построи достатъчно голяма флотилия, която да може да превозва подобно количество казахстански петрол.
Казахстан в момента разчита почти изцяло на транзитни маршрути през руска територия за износа на своя петрол, а Москва отказва да разширява петролопроводните мрежи.
Очаква се експлоатацията на огромните казахстански залежи край североизточия бряг на Каспийско море да започне през 2013 г., което допълнително ще увеличи нуждата от експортни маршрути.
По-рано през деня стана ясно, че енергийната среща на върха в азърбайджанската столица Баку е завършила с обща декларация, която обаче не е подписана от Казахстан, Туркменистан и Молдова.
Според редица източници казахстанската страна не била съгласна с някои положения в документа, макар че официално изявление не бе направено.
В Декларацията от Баку се казва, че за участниците във форума е важно да се продължи политиката за разнообразяване на пътищата за доставка на петрол и газ от Каспийския басейн за европейските и световните пазари.
Текстът посочва също, че те подкрепят осъществяването на проекти за създаване на многовекторна инфраструктура за транспортиране и транзит на азърбайджански природен газ към регионалните и европейските пазари за най-пълно удовлетворяване на нуждите на страните.
В декларацията се признава и важността на пускането в действие на петролопровода Одеса-Броди в системата на Евроазиатския петролопреносен коридор за снабдяване на европейските пазари.
Участниците в срещата приветстваха инициативата за създаване на Каспийско-Черноморско-Балтийско енергопреносно пространство, което да обедини усилията за осигуряване на надеждно и безопасно транспортиране на петрол и газ.
Одобрени бяха и извършваните в Каспийския район работи по изграждане на система за транспортиране на казахстански петрол по море и през територията на Азербайджан до европейските и световните пазари.
Според документа е постигнато споразумение да се продължат усилията за съгласуване на действията в името на общи проекти за укрепване на енергийната сигурност в Европа, в частност проектите за пренос на газ, включително през Грузия и Турция и по трасетата Турция-Гърция-Италия и "Набуко".
Декларацията беше подписана от 15 страни, сред които Азърбайджан, България, Унгария, Гърция, Грузия, Италия, Латвия, Литва, Полша, Румъния, САЩ, Турция, Украйна, Швейцария и Естония, както и от Европейската комисия.
криза, която тихо расте" />
