Правото на фотографиране

Р аботата на фотографите в днешно време става все по-трудна, тъй като действията им са ограничени от правото на личен живот, авторските права и правото на собственост.

Доста често се налага правосъдието да се намесва, за да се разрешават споровете около работата на фотографите. Такъв е случаят в Германия, където професионалните фотографи се обърнаха към съда, тъй като смятат, че правото им да снимат свободно обществени места и обекти е застрашено.

От няколко месеца насам фондацията, която управлява пруските паркове и замъци, изисква такса за всяка снимка на двореца "Сан Суси", кралската резиденция построена от Фридрих ІІ Велики.

Ostkreuz е името на спирка на ес-бана в Берлин, но от 1990 г. така се казва и една от най-реномираните фотографски агенции в Германия. Управителят на агенцията, за която работят 18 фотографи, е Томас Майер. Той се е заел да защитава своето виждане за свободата да снимаш.

"Фотографският ни занаят изисква да кръстосваме из Берлин и областта Бранденбург, за да снимаме. Понякога за списание, но често и за нас самите. Снимките се съхраняват в архивите на агенцията. Може например да снимаме двореца "Сан Суси" откъм парка, а списанията да си изберат кадър от нашия фонд", споделя той.

Фондацията обаче, която управлява пруските замъци и дворци заявява, че се фотографите се намират на територията на частна собственост. Така тя изисква от професионалните фотографи да имат предварително разрешение и най-вече да си плащат такса за всяка публикация.

За да оправдае решението си, фондацията, която управлява дворците, се опира на юриспруденция от 1974 г. Според нея професионалните фотографи трябва да имат разрешение от момента, в който се намират на частна собственост и искат да снимат.

В случая със "Сан Суси" споровете се водят около термина "частна собственост", тъй като фондацията е финансирана до голяма степен с обществени средства.

Ostkreuz ще отнесе през септември въпроса до съда в Потсдам и според Кристиан Шиковски, адвокат на фондацията, решението ще бъде от изключителна важност.

Тези разпоредби съществуват във френския Версай и Мома в Ню Йорк. Проблемът със "Сан Суси" е, че паркът е отворен за публиката и хората мислят, че могат да правят каквото поискат, включително да снимат двореца и после да продават снимките.

Забравя се обаче, че фондацията на пруските паркове и замъци поддържа двореца като музей, тъй като това е единственият начин той да остане за поколенията.

Фондацията се аргументира, че събираните от фотографите средства ще допринесат за поддръжката на построения през 1747 г. дворец, чието име идва от френския израз "без грижи".

От Ostkreuz обаче, която получи подкрепата на всички големи синдикати на журналистите, заявяват, че не става въпрос за парите, а за принципа.

Европейската конвенция за правата на човека защитава правото на всеки да пази личния си живот. Тя изтъква също и свободата на словото и правото на информация, но при какви условия?

Две решения на Европейския съд за правата на човека са основоположни за границата между правото на информация и защита на личния живот.

Първото е издадено на 8 юли 2003 и е отсъдено в полза на принцеса Каролина Хановерска, заради публикация на снимки, на които се виждат децата й, в жълти списания.

Принцесата е публична личност и това би могло да се тълкува, че е от полза на читателите. От съда в Страсбург обаче казват не, тъй като публикуваните снимки не допринасят с нищо повече за информираността на читателите.

Същите аргументи са приложени и при друго решение от 2003 г. по повод публикуването през 1997 в списанието "Воаси" на снимки и текст за аборта на съпругата на Джони Холидей.

Според българското законодателство никой няма право да фотографира някого без негово съгласие, а още повече снимката му да бъде публично излагана.

Темата със снимки на отделни хора е деликатна. Ако някой види своя лична фотография, публикувана без негово знание, може да заведе дело. Практиката показва, че подобни дела лесно се печелят, а обезщетенията не са малки.

Казуси с нарушаване на правото на фотографиране непрекъснато се обсъждат, но въпросът е, че законодателството не се спазва.

По принцип само снимки от публично организирани събития могат да се публикуват без съгласие. При такива събития участниците са много, а и техните снимки се публикуват с редакционни цели.

Затова и снимки на известни личности, снимани по време на коктейли, митинги и други обществени събития могат да бъдат поместени във вестника, в списанието или на сайта без тяхно разрешение.

Ако те обаче бъдат снимани по време на частни партита, снимките попадат в графата "папараци фотография" и са забранени. В сферата на папараци фотографията се включват всички снимки, които засягат личния живот. Тя е инкриминирана като престъпление от Наказателния кодекс.

Любителите фотографи обаче свободно могат да снимат произведения на изкуството, статуи, фонтани, фасади на сгради, когато са външни, но не и вътре в сградата.

В галериите има забрани за индивидуални снимки. Самите галерии си запазват правото да фотографират и репродуцират графичните произведения. Картини, графики, илюстрации са обекти със защитени права.

В някои музеи може да се снима, но ако снимката се публикува, е необходимо разрешение.

В една катедралния храм "Св. Александър Невски" спорадично блясват светкавици на фотоапаратите на туристите. Същото може да се види и в други храмове, голяма част от които са културни и архитектурни обекти.

Ако телевизионен екип поиска да снима репортаж, възможността да го направи е срещу известна сума. Обикновено се заплаща около 800 лв. Това условие се оказва препъни-камък за повечето телевизии и те избягват да влизат с камера в църковните храмове.

Любопитно е, че на места като ритуалните сватбени зали, където се очаква хората да се снимат необезпокоявани, младоженците и гостите могат да останат неприятно изненадани от забрана за снимки. Защото право да снима има само нает от залата фотограф, на когото допълнително се заплаща.