А иначе, наистина представленията не си приличат. На това вероятно се дължи и фактът, че зрителите ни подават репликите от залата. Познавам хора, които са гледали спектакъла 100 пъти, че и повече.
Коцето Калки:
В началото, когато играхме в Младежкия клуб на НДК, имахме много близък контакт с публиката. Постоянно се случваше някой зрител да подметне нещо и ние се закачахме за репликите му. Част от сегашните думи в спектакъла се оформиха още тогава.- До какви резултати води този стремеж за постоянна импровизация между вас двамата, Ивайло Христов и публиката?
Коцето Калки:
До различни неща. Веднъж сложихме на сцената една отрязана ръка, която мърдаше. Купихме я от един "Ку-ку магазин".В Русе пък излязох с колело на сцената и беше много весело. Не мога да кажа, че всички импровизации са били добри. Но времето отся най-сполучливите.
Дони:
Това с ръката беше много смешно. Ивайло реагира веднага. Всъщност, ставаше въпрос за една негова реплика към секретарката му: "Даян, отрежи си дясната ръка, пъхни я в микровълновата печка и ми дай да я изям." И ние му я дадохме!...Интересно е и това, което се случва, когато звънне някой телефон в залата. На Ивайло му дай нещо такова и само гледай какво става. Както знаете, и до ден днешен има глупаци, които не си изключват GSM-ите в театъра.
Когато това се случи на представление на "Секс, наркотици, рокендрол", Ивайло започва да води разговор с въпросния зрител, пита го да не би да го търсят него, иска той да проведе разговора, и т.н. Излага го пред цялата зала.
Случвали са се и гафове. По сценарий например Коцето трябва да ми подаде една кутийка с бира, аз я отварям и я подавам на Ивайло.
Само че веднъж Калки ми я метна по въздуха. Бирата се газира и когато я отворих, започна да тече отвсякъде. За да спася положението, хвърлих кутийката назад.
Оказа се обаче, че гримьорката в този момент е гледала зад кулисите и съм успял да я ударя по главата. След това, докато свирих на пианото, тя се показа иззад кулисите и ми каза заплашително: "Ти само ми ела, аз ще те науча!". И така, аз през целия спектакъл седях на сцената.
- Имате ли още много сили да играете "Секс, наркотици, рокендрол"?
Коцето Калки:
Със сигурност! Първите две, три години се майтапехме, че ще ни побелеят косите докато го играем. Но това се оказа истина!Дони:
За Ивайло е най-тежко. Той трябва да е концентриран 100%. Не е лесно и за нас, има доста трудни вокални изпълнения. Гласът трябва да е перфектен.- Доколко се промени животът ви, след като влязохте в театъра с този спектакъл?
Дони (DoniMusic.hit.bg): Безспорно, аз щях да продължа да се занимавам с музика, ако това не беше се случило. Но сега пиша и театрална музика - композитор съм в театър "Българска армия" (TBA.art.bg).
Играя в много представления. През този период написах три мюзикъла. Тук срещнах съпругата си Нети.
Театърът ме направи и по-мъдър. Той е много мимолетна работа. Като пясъчната мандала в будизма, която монасите разрушават веднага след като са я направили. Тази мимолетност много ми харесва.
Освен това театърът е едно от последните убежища на духовността. Тук, в барчето на "Армията" можеш да чуеш да се говори за взаимоотношения между герои, за Пушкин, за Лермонтов - разговори, които не можеш да чуеш в нито едно от новите, модни заведения.
Това би ми липсвало, ако не бях тук. Щях да бъда нещастен, без да знам защо.
Коцето Калки:
"Секс, наркотици, рокендрол" беше първото ми професионално стъпване на театрална сцена. Благодарение на този спектакъл ме поканиха и в много други постановки - в "Красива птичка с цвят зелен" пак в същия театър, в мюзикълите "Исус Христос суперзвезда", "Коса" и т.н.Този спектакъл беше базата, чрез която успях да се впиша в театралните рамки.
- Имате ли отговор с днешна дата кое е неповторимото, уникалното на "Секс, наркотици, рокендрол"?
Дони:
Това е една уникална сплав. Неповторимото, според мен, е комбинацията между текста, гениалната игра на Ивайло и интересното вплитане на двама човека с други професии. Не знам и в световен план да има представление, което да е играно толкова дълго време от един и същи състав.Преди 15 години проблемите на американците ни се струваха далечни, а сега те са и наши. През 1991 г. тези неща ни звучаха много абстрактно. Тогава хората се смееха на друго.
Сега се смеят на собствения начин на живот, който се уеднаквява със западния. Затова представлението продължава да е актуално. То е гениално и като текст. Днес младите хора тепърва откриват свои неща.
Преди няколко представления дойдоха едни момичета на по 18 години и бяха много впечатлени. Казаха, че техните родители са ги пратили да го гледат, защото си спомнят спектакъла от времето, когато днешните тийнейджърки са били бебета.
Вече две поколения живеят с това представление. Това ми дава основание да си мисля, че ако ние самите не го спрем, то ще се играе още дълго време.
Коцето Калки:
Наистина, неповторимото е спойката между нас тримата и магията на сценария. Знам, че ако един от нас си отиде, нещата няма да бъдат същите.Всички, които са го гледали по няколко пъти през годините, са единодушни в това, че спектакълът звучи винаги актуално. Честно казано, не знам каква е магията, вложена от автора в този текст.
- Какво бихте казали на зрителите, които бяха с вас през първите 15 години от историята на "Секс, наркотици, рокендрол"?
Дони:
Предполагам, че те са някъде към половин милион. Без участието на публиката, която реагира от първия до последния момент, това представление нямаше да го има..Ние сме безкрайно благодарни, че салоните са винаги пълни. Това е уникално! Специална благодарност и към хората, които са го гледали повече от един път, защото това е много добра атестация и за нашата работа.
Една покана и към тези, които още не са го видели: елате и гледайте "Секс, наркотици, рокендрол"!. Още не сме се уморили. Но кой знае...
Коцето:
Основното е, че наистина сме благодарни на хората, които толкова време подкрепяха спектакъла. Пожелаваме си още дълги години да сме заедно.
