Георги Първанов: Преди всичко, ако ми позволите, г-жо Ризова, на формулирания в началото въпрос: може ли, дали може да има битка между лявото и дясното? Може, но не на тези избори. Както съм казвал, президентът не трябва да е нито ляв, нито десен, той трябва просто да е свестен.
Има няколко аспекта на това доколко и как президентът трябва да олицетворява единството на нацията. Първото е, че той действително трябва да бъде надпартиен.
И аз твърдя, че през тези пет години съм се стремял да бъда непартиен президент, за разлика от моя предшественик, който се кълнеше във вярност на партийните форуми.
Казвам "непартиен", не антипартиен, защото през цялото време съм държал да има един активен диалог между отделните партии и формации. Аз съм бил президент на всички, независимо дали са ме избрали или яростно ме отричат.
На второ място, това е разбирането в религиозен и етнически принцип. Аз твърдя, че съм бил президент на всички български граждани, без разлика на религия, етнос или някаква друга принадлежност.
Радвам се, че по времето на моя мандат преодоляхме разкола в Българската православна църква. Надявам се, всъщност, и г-н Беронов да приветства това събитие.
Имах активен диалог с мюсюлманите, с арменците в България, с българските евреи, с които инициирахме доста неща, в това число и Денят на жертвите от Холокоста и на спасяването на българските евреи.
И третият план, разбира се, е в социален аспект. Стремял съм през целия този период да направя необходимото, за да има един по-достоен живот за българските пенсионери, за провеждане на по-активна пенсионна реформа и в същото време да има едно по-добро бъдеще за младите в България.
- Това е вашият отговор. Г-н Беронов, имате ли реплика на това, което каза г-н Първанов?
Неделчо Беронов: Да, една кратка реплика. Г-н Първанов, аз обикалям цялата страна, включително и смесените региони, където живее и българско, и мохамеданско население. И мога откровено и отговорно да ви кажа, че българското малцинство там се чувства крайно несигурно.
И това се дължи именно на прекалената власт, която вие дадохте на ДПС, не на самото движение, а на прекалената власт, която дадохте на него, на г-н Доган и на прословутия обръч от фирми около него.
Това създава несигурност, създава, ако щете, и страх, създава и много опасения, които хората споделиха с мен при тия посещения. Така че аз имам забележка на вашите твърдения, че сте били президент, който олицетворява цялата нация.
- Сега, позволявате ли ми, г-н Първанов, вие ще използвате тази своя минута, но да ви задам един въпрос от тези, които обявихме на зрителите, че всъщност не са общи. Това са моите въпроси, индивидуалните ми въпроси към всеки от вас.
Да вмъкна една тема, която мисля, че е важно да ви попитам. Понеже г-н Беронов спомена за ДПС, за обръча от фирми, за властта, която сте дали.
Искам да ви попитам защо избрахте ДПС, за да връчите мандат за съставяне на правителство, при условие, че имаше още три парламентарни групи в НС, на които можехте да го връчите.
Георги Първанов: Първо, да уточня с колко време ще разполагам, защото става въпрос...
- Ако искате, акумулирайте тази минута към репликата и отговорете с още две минути, които...
Георги Първанов: Ще ви отговарям, разбира се, и на двата въпроса. Първо, искам да кажа, че най-добрият, най-убедителният отговор на въпроса на г-н Беронов даде Кърджали.
Даде го и Разград. На вашите 37 души, които вие събрахте в хотел "Арпезус", на моето събитие се стекоха повече от 7-8 хил. души, представители на всички етноси.
Нещо, което не се е случвало в Кърджали, г-н Беронов, вярвайте ми. Аз познавам добре този регион. Така беше и в Разград.
Не аз съм дал властта на ДПС. ДПС получи трети мандат, трети резултат.
Аз бих отстъпил времето си на г-н Беронов да ми отговори при провалени първи два мандата, на кого трябваше да бъде даден мандатът, за да може той да реализира успешно реализирането на правителството?
Може би на "Атака" или на г-н Костов, които нито искаха, нито можеха да направят подобно правителство.
Така че тук има две логики. Едната е математическата. Този, който е получил трети резултат, разбира се, че заслужава да получи мандата, а не шестият или седмият в класацията.
Има една друга конституционна политическа логика, която г-н Беронов сигурно по-добре от мен ще коментира. Това е логиката на възможността да се сформира правителство.
Това е логиката на изхода от политическата криза, в която бяхме изпаднали и която можеше да вземе много остри размери, която можеше да провали нашето европейско членство.
Ако ние бяхме отишли към нови избори, европейското ни членство щеше да остане за след години наред. Ето това е моят отговор.
- Имахте възможност още да допълните към своя отговор като време, защото се акумулираха като време тази минута за реплики, ако прецените.
Георги Първанов: Мога да ви кажа и още нещо.
- Да. Само да кажа на зрителите, че имаме строг регламент, затова подсещам нашите кандидати, че имат възможност още да говорят.
Георги Първанов: Искам ясно да кажа, че през всичкото това време никой не е изключвал партиите, потенциални участнички в управлението. ДПС беше във властта заедно с НДСВ. ДПС беше предпочитаният коалиционен партньор на социалистическата партия също, а не на Георги Първанов.
Така че този въпрос беше предрешен преди да започнат преговорите за формирането на коалиционното правителство. Нещо повече. Аз бях за това да има четиристранна коалиция. Аз бях за това и бяха привлечени и БНС. Имаше един вариант, в който можеше те активно да участват.
Въпросът е, че не се разбраха за някои кадрови или други структурни въпроси, които аз не бих искал сега да коментирам. Така че моят вариант беше друг за коалицията. Той не се реализира.
Но и този вариант е добър, защото тази коалиция изпълни своята историческа мисия. Тази коалиция ни вкара в ЕС. Нека да я критикуваме. Има за какво, но да я критикуваме от принципни позиции.
- Свърши ви времето. Но сега пък на принципа на ротацията сега пак на вас се пада възможността да отговорите на втория общ за двамата кандидати въпрос. Какви са възможностите на президента да бъде гарант за стабилността на държавата, г-н Първанов?
Георги Първанов: Това е много важен въпрос, г-жо Ризова. Защото в тези избори всички мои опоненти, ако правилно съм разбрал, обявяват, че те се борят, за да спечелят президентското място, за да съборят правителството.
Това, първо, конституционно не е възможно. То е нелепо. И второ, от политическа гледна точка е вредно.
Вредно е, защото това е заявка, нищо повече от заявка за война между институциите. Война, която знаем до къде ни е довела в предишни години.
Аз съм дал своята клетва в името на политическата стабилност, в името на управление чрез максимално съгласие. Но въпреки всичко ние работихме много добре с кабинета "Сакскобургготски" в името на някои принципни цели.
На следващо място, такива са отношенията ми с всички останали институции. С парламента - аз съм върнал 17 закона. Част от тях и бих казал по-голямата част, социални закони.
Никога не сме прескачали границата. Никога не сме отишли до оня конфликт, който може да постави под съмнение движението на България напред.
Работил съм добре с Конституционния съд. Нещо, което не направи моят предшественик. Създадох им доста работа.
Особено се гордея с това, че помогнах много на местната власт и в принципно отношение, и в редица от по-малките общини.
И съвсем накрая, понеже въпросът съдържа и темата за правомощията. Аз ясно съм заявил своето намерение преди повече от две години, когато започна конституционният дебат за промени в три посоки най-малко.
Първата посока най-малко е към увеличаване броя на депутатите, с което да се преодолее президентското вето. Това не е моя идея. Длъжен съм да припомня, че това беше идея на д-р Желев - предишният президент.
Второ, това вече е моя идея, идеята за референдум. Правото на президента да насрочва пряко референдум, а не да иска това да прави Народното събрание.
- Благодаря ви!
Георги Първанов: Благодаря и аз!
- Г-н Беронов, сега вие отговорете на въпроса какви са правомощията и възможностите на президента да бъде гарант за стабилността на държавата.
Неделчо Беронов: Стабилността на държавата, зависи какво разбираме под това понятие. Аз, например, считам, че тази стабилност, която съществува в момента, това е стабилността на ниски заплати, ниски пенсии, високи цени на тока, на парното, на водата и т.н.
Или това е стабилността на монополите и на организираната престъпност. Аз това нещо го считам за вредно за страната, вредно за милиони хора и то трябва да бъде преустановено.
Стабилността в страната трябва да бъде преди всичко стабилност на отделния човек, на отделния гражданин. И това трябва да бъде чувството за сигурност, върховенство на закона, да нямаме групировки или хора, които са извън или над закона и които са недостижими за санкциите, които би трябвало да се наложат при нарушение на правните й правила.
Тук именно трябва да се заложат нещата. И аз съм дълбоко убеден, че милиони хора ще се съгласят с мен, че те нямат това чувство за сигурност сега, в момента в България.
Колкото до това, че правителството наистина било така комплектувано, имаме си тук различия с г-н Първанов. Аз не считам, че това беше единственият възможен вариант да го състави и пак повтарям първоначално изложената моя теза, малкото време не ми позволява да съм по-подробен.
Колкото до Кърджали, г-н Първанов, аз имах две посещения. Първото беше покана от Инициативния комитет. А инициативният комитет се състои от няколко десетки хора и срещата е с малко.
На 11-и, т.е. преди няколко дни аз бях там в един препълнен салон, където присъстваха много хора и много добре зная какво е настроението на тези хора, защото отговарях на преки техни въпроси за влизането ни в ЕС.
Влизането ни в ЕС, всички знаем, че е при едни условия, които са крайно обременителни за България и това е най-доброто свидетелство, че нашето правителство, комплектувам въпроса, в името на това да подготвиш страната, не го е направила и затова ние ще влезем в ЕС при изключително обременителни условия, ще го почувстваме веднага след 1 януари следващата година.
- Благодаря ви! Г-н Първанов има право на реплика.
Георги Първанов: Аз по-скоро бих отговорил на г-н Беронов. Първо, бих искал да се съглася, че много важно е и тук не бива да има различия помежду ни, независимо кои партии представляват лидерите, независимо каква кауза в момента е политическото отстояване.
Много важна е каузата за сигурността на отделния човек. България успява. Важно е да направим този успех успех на всеки един българин. И в това отношение е хубаво действително да си взаимодействаме.
Аз съжалявам, че когато свиках специален съвет за борба с престъпността, тогава десните формации не уважиха в достатъчна степен този съвет, който произведе, между другото, един много важен документ.
Що се отнася до влизането в ЕС, г-н Беронов, аз ви препоръчвам да не четете стари записки, особено записките на един добре познат лидер, който е известен със своето антиповедение.
Няма никакви обременителни условия. Има ангажименти. Ще има взаимодействие междуБългария и Европейската комисия, между България и европейските страни, но към момента ние постигнахме това членство при максимално блогоприятни...
- Достатъчно, времето ви изтече. Вашата минутка за реплика, г-н Беронов.
Неделчо Беронов: Последното, което третираме, е приемното ни членство. Аз говоря за нещата, които са ни в декларацията, решението на ЕС от 26 септември.
Там изрично не се обръща внимание върху един проблем, на който години наред не се обръща внимание. Ние имаме организирана престъпност, имаме пране на пари, имаме и корупция на висшите етажи на властта.
Това непрекъснато не се набива на вниманието и това е факт и се изисква от нас ние да се справим. Това е проблем, с който ние трябва да се справим. Те ни обръщат внимание върху него, но той е наш проблем.
И тук вече и ролята, и възможностите на президента да се намеси в тия неща, да даде началото на този процес, да въздейства и чрез кадровото назначаване на ръководителите на съответните служби, които съществуват във всяка страна, вкл. и България и чиито задачи са именно да осигурят сигурността и вътрешния ред, спокойствието на гражданите, спазването на законността.
В това отношение активно поведение, г-н Първанов, от вас не съм видял.
- Сега ваш ред е да отговорите и на следващия въпрос, г-н Беронов. Каква е ролята на президента в реализирането на политическите приоритети на държавата? Какви са лостовете и механизмите за това?
Неделчо Беронов: Нашият приоритет е наше достойно включване в ЕС. Това е приоритетът на нашата външна политика. И едно съвпадение на събитията. На 1 януари влизаме официално в ЕС, а 20 дни по-късно новоизбраният президент ще положи клетва и ще стъпи в длъжност.
Много е важно кой е този човек, как е ориентиран, как е работил досега, как той е насочен към тази нова действителност влизането в ЕС. Това е преломният момент в нашата история.
Той се дължи на целия наш народ, на усилията на няколко правителства и ние имаме, в края на краищата, един резултат, независимо с обременителна и необременителна енергия, условия.
Така или иначе, ние го имаме. И това вече поставя пред нас, и съответно пред всички държавни органи, включително и президента, нови изисквания. Една чисто европейска интеграция на база на националните наши ценности, на нашата култура и на европейските демократични принципи.
Това е и за мен основната задача, върху която моята дейност, при евентуалното ми избиране за президент, ще бъде насочена основно към тези въпроси.
- Имате още малко време...
Неделчо Беронов: Още малко време.
- Аз ще ви казвам, когато ви свършва.
Неделчо Беронов: Така. Искам да кажа само две-три думи за това, че ние действително трябва в това наше членство в ЕС да влезем с открито чело, с достойнство, да лобираме за нашите делови кръгове в ЕС, за да повдигнем стандарта на живот и най-важното - да ликвидираме това, което изяжда сътвореното от нашите действително активни, делови кръгове, защото това, което се създава от тях в България, то се разпределя и с участието на "сенчестата" икономика и не отиват там, където би трябвало да бъде.
- Благодаря ви! На същия въпрос - ролята на президента в реализирането на външно-политическите приоритети.
Георги Първанов: Без съмнение, една ключова роля, доколкото по Конституция президентът представлява България във външно- политическите отношения.
Аз оценявам високо всичко онова, което направиха няколко правителства, няколко състави на парламента, моите предшественици президентите за постигането на тези стратегическа цел, членството на България в ЕС, бих добавил и НАТО.
Спомням си добре, когато кандидатствах преди пет години. Имаше много тежки съмнения, че когато лидерът на левицата бъде избран за президент, ще изпаднем в тежка политическа изолация, нищо подобно не се случи. Аз имах честта да подпиша документите, основните документи, с които България влезе и в НАТО, и в ЕС.
Нещо повече, аз бих, ако ми позволите тази нескромност, бих казал, че имам важен принос в това отношение, чрез тези срещи, които съм имал с представители на всички европейски институции, представители на всички европейски държави. Няма държавник, с когото да не съм се срещнал.
На второ място, когато става въпрос за приоритети, аз бих подчертал значението на отворената политика, на балансираната политика. Винаги се е спорело: дали на Изток, дали на Запад?
Няма такава дилема. В този мандат се показа, че България може да стои добре и във Вашингтон, и в Москва, при това в името на съвсем прагматични национални цели и интереси.
И трето, балканската политика. Смятам за особено важно това, че България успя да постигне отношения със своите съседи, каквито не е имала за всичките тези 125 години след Освобождението.
Вземете, например, от културните коридори. Една инициатива, която събра всички държавни глави във Варна. За първи път по темата "култура" не влизаме в конфликт, не влизаме в спор, а влизаме в един откровен диалог и мислим как да представим по-добре образа на Балканите пред нашите европейски партньори.
И ако има време, само още едно изречение. Това беше външна политика - не протоколна, не пакетна. Това беше външна политика, която решаваше проблеми и ако има допълнителни въпроси, аз съм готов да коментирам какви проблеми сме решили.
- Това зависи от г-н Беронов. Вашата минутка за реплика.
Неделчо Беронов: Моята минутка за реплика е върху именно това, че България загуби своята водеща роля върху Югоизточна Европа, каквато имаше 1997, 2001 г. Ние се изтеглихме от тази водеща роля, която имахме и примерно, сега по проблема на Косово, който е крайно деликатен и важен за нас.
Ние имаме ли изработена наша концепция? Водим ли ние инициативата за решаване на тоя регионален проблем, макар че той има и по-широко значение, но съществува нашият регион.
Г-н Първанов, вие знаете много добре, че и Румъния с нейната инициатива напоследък взе, именно, водещата роля в югоизточната политика. Така е и за целия Черноморски регион, така са и за други събития.
Така че по-скоро имаме спад, отколкото да имаме някакъв прогрес. За решаване на нашите отношения с близките страни, включително и в балканските страни, и тук имаме критични бележки.
- Благодаря! Вие имате право на реплика, на отговор към г-н Беронов.
Георги Първанов: Никога не съм си позволявал да давам цитати, защото не се лаская от това, но бих искал да ви припомня, г-н Беронов, че сам президентът Буш, когато се срещнахме в Овалния кабинет заяви, че България е лидер на Балканите. Няма да коментирам повече тази оценка.
Много важно е, че за тези няколко години ние успяхме да разчупим, първо, двустранните отношения. Аз имам повече от 15 срещи, г-н Беронов, с македонския президент.
За първи път от 50 години насам български държавен глава гостува в Белград. Ако това не е пробив, кажете ми какво повече може да се направи.
И въпреки всичко искам да кажа, лидерство тук, на Балканите е твърде оспорвана теза. По-скоро става дума за едно стратегически ориентирано пространство, което не позволява оси, не позволява прекалени претенции и аз мисля, че това сме постигнали в рамките на тези пет години.
(Продължава...)
