Има музикални жанрове, които непременно трябва да се чуят на живо, да се усетят с всички сетива. Такъв е португалският блус "фадо". Казват, че ако не си слушал тази пронизваща, страстна, носталгична музика очи в очи с фадища (изпълнителка на фадо), все едно изобщо не си я слушал. Фадото е международният музикален символ на Португалия, разкриващ същността на португалската душа, a една от най-забележителните съвременни певици в този стил е Дулсе Понтеш.
Всепризнатата наследничка на легендарната Амалия Родригеш ще пее на българска сцена на 11 юли в зала 1 на НДК.
Събитието е организирано от "Джаз плюс", португалското посолство и "М-Тел" и е посветено на Португалското председателство на ЕС (1 юли - 31 декември 2007).
"Фадо" е латинска дума и означава съдба, но всъщност е начин на живот. Присъщата за града баладична песен, в която най-често се разказва за приемането жребия на съдбата и за нещастната, несподелена любов, изразява силни и противоположни чувства като възторг, ревност, копнеж, тъга, любов, желание, носталгия.
Неслучайно фадото се изпълнява предимно от жени
Макар да са минали много векове, откакто то се пее по кръчмите на Португалия, днес този жанр преживява истински ренесанс.
Родената в Монтижу през 1969 г. Дулсе Понтеш се запознава с този музикален стил още в ранна детска възраст благодарение на чичо си Карлос Понтеш - един от харизматичните изпълнители на фадо. Тя израства в артистична атмосфера - всеки от семейството й е свързан по някакъв начин с музиката.
На 7 години започва да изучава пиано в Националната консерватория на Лисабон. Именно тук Дулсе усеща и избира музиката като своя съдба.
През 1991 г. тя стига до осма позиция на конкурса "Евровизия" с песента "Lusitana Paixao" и така придобива значителна европейска популярност.
Първата й плоча излиза година по-късно, а през 1993 г. записва албума "Lagrimas", доказвайки, че има собствено звучене, в което се преплитат фадо, елементи от португалския фолклор, африкански, арабски и берберски традиции. По това време Дулсе Понтеш вече обикаля по турнета из Европа, Америка и Азия.
който включва нейното изпълнение на "Brisa do Coracao" в саундтрака към филма на Роберто Фаенца "Afirma Pereira".
Очарован от младата Дулсе Понтеш, маестрото й обещава да помисли за цялостен съвместен проект, но едва след 30-ата й годишнина.
Работейки безспир, Дулсе записва три албума, в които разширява кръга артисти, с които си сътрудничи. В повечето албуми певицата работи съвместно с Леонардо Амуедо, нейната сродна музикална душа, както и с Уейн Шортър, Жак Мореленбуам, Трилок Гурту, Марис Жоау и Кепа Йункера.
Като всеки многолик творец, Понтеш композира, пише текстове на песни, интерпретира философски поеми като "O Infante" на Фернандо Песоа.
Не след дълго заваляват множество предложения
за сътрудничество и в резултат на това се раждат прекрасните й дуети с Андреа Бочели (техният дует "O mare e tu" е продаден в над 1 млн. екземпляра), Хосе Карерас, Сезария Евора, Каетоно Велозо, Мариза Монте и с галисийсия изпълнител на гайда Карлос Нунес.
През 2000 г. албумът й "O Primeiro Canto" е награден с най-престижната португалска награда "Хосе Афонсо", а критиката заявява, че това е "пътуване към първоизвора, в което Дулсе Понтеш преоткрива отдавна забравени инструменти."
За съвместната им работа композиторът признава, че е очаквал албумът да има успех, но не е предполагал, че работата по него ще бъде толкова вълнуваща. "Вокалните качества, които показва Дулсе Понтеш в този запис са живи, сложни, и изключително разнообразни, засягащи всички аспекти на пеенето."
През същата година певицата печели наградата за най-добра изпълнителка на латиноамериканска музика на испанската звукозаписна и видеозаписна асоциация, както и наградата "Tenco" в Сан Ремо. На церемонията тя е представена като "изобретателя на новото фадо".
Дулсе записва концертния си албум "O Coacao tem Portas" и започва нови сътрудничества - този път с гръцкия певец и композитор Джордж Даларас (Йоргос Даларас) и с оперната певица Монсерат Кабайе.
Дулсе Понтеш има магнетично завладяващо присъствие на сцената, а опитът й в танца и театъра й дават допълнителна артистична сила, като я правят неотразима. Тя продължава да търси и експериментира уверено.
