С якаш всичко в Созопол е обявено за продан, констатира германският в. "Нойес Дойчланд" (ND-online.de) в пътепис от летните курортни комплекси у нас.
"При пристигането на влака на бургаската гара обкръжението е типично лятно. Туристи с къси панталони, пъстри тениски, шапки и слънчеви очила.
Тези, които вече заминават обратно, предлагат на показ отличния си загар като обещание за новодошлите - приветстваме ви на българското крайбрежие.
Възрастни жени обикалят по коловозите с табели, предлагащи на кирилица стаи под наем. На площада пред гарата туристите се разпределят по автобусите, обикалящи из южната част на Черноморието", разказва авторът Тобиас Мюлер и продължава.
"Пътуването до Созопол неизбежно води до силно изпотяване. Всичко, което може да послужи за осигуряването на малко повече въздух, влиза в употреба.
Повечето пътници размахват вместо ветрила шарените проспекти, подканящи за посещение на различни недвижими имоти в Созопол и Слънчев бряг.
От шосето може да се хвърли поглед към идиличните езера край Бургас. Непосредствено преди Созопол на това се слага край - "Роял бийч хотел", "Резиденшъл вилидж Санта Марина" и оферти за продажба на недвижими имоти, докъдето ти стига погледът.
Изглежда така като че ли целият район е за продан. При това Созопол се сочи за пример на курорт, поставил известни спирачки пред стремглавото развитие на туризма.
Класическите каменни къщи все още образуват живописните кулиси на стария град, а и алтернативният блясък на средище на изкуството се откроява тук и там. Освен това в сравнение с другите крайбрежни градове Созопол е останал достъпен.
Именно по тази причина, както казва Хедър Прайс, тук идват много българи. Това тук е скрито съкровище, смята английската брокерка на недвижими имоти, заела се да го открие заедно с редица други подобни агенции.
Според нея засега не се очертава скок в цените, както се опасяват мнозина в България след присъединяването към ЕС, но пък именно нейните руски клиенти инвестират значителни средства по българското крайбрежие наред с англичаните, ирландците и норвежците.
На другия полюс са хората като Соня, майка на три деца, която принципно продава зеленчуци в родопския град Смолян. Вече за втори път прекарва лятото в Созопол, където чисти по хотелите.
Подобно на нея и повечето други сезонни работници се надяват и на тях един ден да им се падне парче от тортата на растежа. Самата Соня, която е на 27 години, се надява един ден да има собствен хотел.
Балканска мечта - детайлите правят разликата
Това е само един от девизите, с които е обкичен пътят на север. Цяла гора от табели рекламира възможностите за покупки на имоти.
Цените на земята в България са много по-изгодни за чужденците, отколкото в Румъния, а потребностите от курортни места изглеждат ненакърнени", заключава вестникът.
За публикацията информира Българската редакция на радио "Дойче веле", която в рубриката си "България и българите, как ги видяха медиите отвън" цитира и откъс от онлайн изданието на "Меркише Алгемайне" за дългия път на една пощенска картичка от българското Черноморие до Германия:
"Картичка от Черно море пристигна по пощата при Щефен Рьосингер от град Прицвалкер. Пощенската картичка е пътувала цели три години, докато стигне до получателя. Годините не са оказали голямо влияние, само крайчетата са малко поизтъркани и нагънати.
Не само Щефен Рьосингер се изненадва. Учудена е и приятелката му. "Кой ти пише картички с формата на сърце?", иска да знае тя.
Кратък поглед върху текста изяснява ситуацията. Самата тя е написала картичката на 7 юли 2004 г., когато е била в отпуска в България, разказва Щефен Рьослингер. Естествено, че след толкова време не може да си спомни за това, допълва той.
Щефен и неговата спътница в живота винаги си пишат поздравителни картички, когато прекарват отпуската си поотделно.
Рьослингер научава от изписания текст колко хубаво е било на Черно море и кого е трябвало да поздрави. Неговата спътница в живота също се успокоява: Любовните признания от нея самата са винаги добре дошли!", пише вестникът.
В своята онлайн рубрика за пътешествия "Дойче веле" също помества обширна публикация под заглавие "България се опитва да избегне затрудненията, породени от масовия туризъм".
В материала се припомня, че средиземноморският остров Майорка символизира вече всички негативи на евтиния масов туризъм - пренаселени плажове, пълни с пияни хулигани и хора, които се стремят да спестят от елементарни удобства.
Българското Черноморие обаче би искало да избегне тази съдба, пояснява "Дойче веле" и продължава:
"Българските курорти се чудят какво да правят. Привличат ги бързите пари, които носи масовият туризъм, но не желаят да повтарят грешките на испанците.
Ако обаче посоката не се промени, очевидно пътят на крайбрежието е натам. Инвеститорите са издигнали огромни хотелски комплекси, с което числеността на легловата база нарасна неимоверно.
Това на свой ред доведе до ценова война. Една нощувка във ваканционен апартамент струва средно 25 евро, докато единична стая може да излезе и две евро. Хотелите без изглед към водата стоят почти празни.
Твърде малко инфраструктура
Празните легла са само един от проблемите на българската туристическа индустрия. По време на строителния бум напоследък съпътстващата инфраструктура така и не се материализира, казва Марин Нешков, шеф на туристическата камара и експерт в тази област от университета във Варна, най-големия град на българското Черноморие.
Предприемачи са инвестирали милиони евро в строежа на красиви хотелски комплекси, заведения и други места за отдих и развлечение. Липсват обаче съответстващите транспортни и комуникационни мрежи. Има и недостиг на водоснабдяване и пречиствателни мощности за канализацията, казва Нешков.
Хотелите се издигат така бързо, че не достига време за обучение на квалифициран персонал. Чиракуването отнема няколко години. Проблемът обаче, според експерта, е в това, че повечето студенти вече не остават да работят в България през лятото, а заминават за чужбина.
"В туризма се плащат най-ниските средни заплати в България. В това няма логика, след като международният туризъм допринася с до 14% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната", казва специалистът.
Отговорен туризъм
Туристическата индустрия е най-голямата надежда за икономически растеж в България. Броят на туристите продължава да расте и страната е успяла да построи съвременни хотели, които предлагат на гостите си условия, сходни с Централна Евроха.
Това ни отличава от съседна Румъния, обяснява Нешков. България обаче трябва да внимава и да не разчита единствено на масовия туризъм по Черноморието, убеден е той.
Очевидно българското правителство обмисля промяна в туристическата стратегия. Опитваме се да лансираме страната като целогодишна дестинация, казва Станислав Новаков от държавната агенция по туризъм."
