С ред личностите с роля в изграждането на следосвобожденска България са още:
банкерът Атанас Буров,
земеделският водач Александър Стамболийски, убит през 1923 г.,
героят от битката при Дойран ген. Владимир Вазов,
основателят на социалистическото движение у нас Димитър Благоев-Дядото,
министър-председателят от Либералната партия Стефан Стамболов, също загинал от ръката на атентатори.
Последният може да бъде причислен и към революционните дейци:
Ангел Кънчев, Баба Тонка, Васил Левски, Васил Петлешков, Георги Бенковски, Георги С. Раковски, Гоце Делчев, Панайот Волов, Панайот Хитов, капитан Петко войвода, Райна Княгиня, Стефан Караджа, Тодор Каблешков, Хаджи Димитър и Яне Сандански.
Сред възрожденците в списъка са: просветният деец и книжовник Васил Априлов, авторът на патриотични песни Добри Чинтулов, строителят уста Кольо Фичето, историкът филолог Марин Дринов, д-р Петър Берон, съставил Рибния буквар, издателят Христо Г. Данов.
Най-"далечните" имена назад във времето са първите български владетели - хановете: Аспарух, Крум, Кубрат и Омуртаг.
Изброените царе от по-късните периоди на българската държава са:
Асен, Борис I, Борис III, Иван Асен II, Иван Шишман, Калоян, Петър, Самуил, Симеон I и Фердинанд.
Духовните лица с принос към българската история и култура в списъка са св. Иван Рилски, светите братя Кирил и Методий, ученикът им Климент Охридски, атонският монах Паисий Хилендарски, написал "История славянобългарска", търновският патриарх Евтимий, Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов).
Единствените роднини (освен братята Кирил и Методий) са дългогодишният лидер на страната и БКП в епохата на социализма Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова, допринесла за българската култура в онези години. Предшествениците му начело на България след 9 септември 1944 г. - Георги Димитров и Вълко Червенков, също са намерили място сред 150-те имена.
В списъка са още и сляпата пророчица от Петрич - Ванга, първият български космонавт Георги Иванов, "бащата на компютъра" Джон Атанасов.
