Разполагането на US бази в България и Румъния не било предвидено от ДОВСЕ

В днешния си вид Договорът за ограничаване на обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) е остарял и не отговаря на моментния баланс на силите между Русия и НАТО, който се е разширил за сметка на страните от бившия Варшавски договор, заявява експерт пред "Время новостей".

Днес във Виена приключва свиканата по инициатива на Русия извънредна конференция на страните участнички в ДОВСЕ. Повод за нейното свикване станаха сериозните проблеми с изпълнението на договора от страните членки на НАТО, както и отказа им да ратифицират адаптирания ДОВСЕ, подписан през 1999 г. на срещата в Истанбул.

На въпроса защо този договор е необходим на Русия, върху чието изпълнение Москва наложи мораториум на 23 май, пред "Время новостей" отговоря директорът на руския Институт за политически и военен анализ Александър Шаравин.

- В днешния си вариант ДОВСЕ не е нужен на Русия. Този договор, подписан през 1990 г., включително неговия обновен вариант от 1999 г., бе изчислен въз основа на съществуващия по онова време военно-политически баланс на силите между Русия и НАТО. Но сега договорът е остарял.

- Какво имате предвид?

- При подписването на ДОВСЕ и неговия адаптиран вариант западните страни бяха поели задължението да не разширяват НАТО на изток и да не включват в този военен блок републиките от бившия СССР.

Западът също така се задължаваше да не разполага никакви войски в Източна Германия след обединението и със Западна. Във ФРГ може да има само германски въоръжени сили. А какво наблюдаваме в момента?

В НАТО вече не са 19 членки, а 26, а самият алианс се е доближил до руските граници. Променил се е и балансът на военните сили. Натовските войски имат преимущество над Русия приблизително с около 4000 танка, 5000 бронетранспортьора.

Естествено, Русия си остава най-голямата военна сила в Европа, но по обикновени въоръжени сили страните от НАТО, начело със САЩ, имат преимущество над нас приблизително 3:1.

Трябва да се има предвид, че даже танковете и бронираните машини, които се ремонтират, Западът ги брои за действащи. В договора не се взима предвид планираното разполагане на американски бази в Румъния и България.

В него не се казва нищо за създаването на противоракетна отбрана на САЩ в близост до руските граници. Не се отчита качеството на оръжията, системата за управлението на войските.

- Адаптираният ДОВСЕ е ратифициран от Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. Защо страните от НАТО отказват да го ратифицират?

- Западът иска от нас да изпълним т.нар. Истанбулски съглашения, подписани от Борис Елцин през 1999 г. Тогава в Истанбул, за да се намали антируската вълна, предизвикана от нашите действия в Чечения, Елцин обеща да изтегли руските войски от Грузия и Молдова.

Може да се смята, че обещанието му е изпълнено. От Молдова е изтеглена тежката бойна техника. Там са останали само руски миротворци и малка военна групировка, охраняваща големите складове с боеприпаси.

Складовете в Приднестровието съществуват от края на Втората световна война, трудно е да се евакуират и ликвидацията им изисква специално решение. А статутът на миротворците няма никакво отношение към ДОВСЕ.

Що се отнася до базите в Грузия, Русия ги изтегля, този процес ще приключи през 2008 г., въпреки че в Истанбулските съглашения сроковете за изтегляне на базите в Гудаута и Вазиани не са били уточнени.

Във връзка с базите в Ахалкалаки и Батуми, тези съглашения въобще не съдържат никакви задължения на Русия за тяхното изтегляне. Опитът да се обвърже изпълнението на Истанбулските съглашения с руските миротворци в Грузия е несъстоятелен. Впрочем, положенията им не са били записани даже в адаптирания ДОВСЕ.

- Какво точно представляват Истанбулските съглашения?

- От гледна точка на международното право Истанбулските съглашения не са договор, защото не подлежат на ратификация от парламента. По същество това е политическо споразумение между правителствата на редица страни.

- Каква съдба очаква ДОВСЕ?

- Мисля, че новият вариант на договора ще бъде изработен, но това не е работа за един ден. Конференцията във Виена е само покана, отправена от Русия към Запада, за преразглеждане на остарелия договор.

За да се съживи договорът, той трябва да бъде обновен, да бъде направен прозрачен и да устройва всички участници. Като първа стъпка може да бъде изработена процедура за включването в ДОВСЕ на балтийските страни и другите нови членове на НАТО.

Още повече, че въведеният от Русия мораториум дава възможност на Запада да преосмисли своето отношение към ДОВСЕ и да предложи на Русия действия за намирането на компромис.