Даниел Грос: Фокусът ви трябва да са образованието и производството

Даниел Грос е директор на Центъра за европейски политически науки. Роден е в Германия, учил е икономика в Италия и САЩ. Започва кариерата си в Международния валутен фонд, бил е икономически съветник към Европейската комисия, Европейския парламент и др. Преподавал е в редица европейски университети. Много от изследванията му са фокусирани върху Централна и Източна Европа.

Какви възможни сценарии виждате за развитието на България?

- Мисля, че за следващите 4-5 години перспективите са много добри, но след това процесът на конвергенция с Европа ще спре. Ако започнем със сегашните тенденции, налице е нормално догонване.

България загуби много време с погрешни политики след промените от началото на 90-те, след което с въвеждането на валутен борд и стабилизацията нещата започнаха да си идват на мястото, внесени бяха нови технологии, неефективните компании бяха закрити.

Към процеса можем да добавим и бума в недвижимите имоти, който се наблюдава и в други европейски държави. Имахте много стари сгради, които не бяха достатъчно. Изграждането на нови жилища стартира преди няколко години и ще отнеме още толкова, то създаде доста бизнес и нови работни места.

Този процес протича в рамките на пет до десет години. После идва по-трудната част, когато имате хубавите къщи и офиси и когато ще е времето да започне да се произвежда.

Междувременно България натрупа голям външен дълг, който трябва да се връща. Тогава растежът на икономиката ще зависи от това дали сте инвестирали в производствени мощности и развитие на човешкия капитал. И двете неща не се случват. Има много инвестиции в недвижима собственост и почти никакви в индустрията или в качествен и модерен туризъм. Плюс това хората ще стават все по-малко, а качеството на образованието постоянно спада.

В какви сектори на индустрията България може да инвестира?

- Определено това няма да бъде производството на стомана. Знам, че има един завод край София (Кремиковци), който е абсолютно безсмислен според мен.

По-скоро - в качествен туризъм и качествено земеделие. България има много обработваема земеделска земя, която не се използва, която е идеална за екотуризъм и за биоземеделие.

Но това не е така лесно - просто да вземеш парче земя и да го обработваш. Това е цяла система. Нужно е хората да познават продукта, да имаш маркетинг, да имаш качествен контрол.

Това означава, че са необходими хора, които са изучили тези въпроси, които имат маркетингова система зад гърба си. А тези неща изискват време, за да бъдат развити. С малко помощ от държавата, но основното трябва да дойде от частния сектор.

А аз имам впечатлението, че няма много българи, които желаят да станат фермери. Повечето предпочитат да са в градовете. Трябва да се развива и качествен туризъм.

Морски или планински туризъм?

- При морския имаме 7000 км брегова ивица на Средиземно море, която е по-топла и по-добра. Това е трудно състезание. Бих казал, по-скоро планински. Но с глобалното затопляне, кой знае...

А как да разрешим проблема с човешкия капитал и образованието?

- Единственият начин хората да получават европейски заплати е да са образовани според европейските стандарти. Качеството беше доста добро в България, но се понижава много бързо. Това показват всички международни изследвания. Имате ниско качество на образованието и голяма част от населението - роми и турци, което не ходи на училище.

Ако не са образовани, тези хора нямат икономическо бъдеще. Това е политически проблем, но също така означава, че икономическото развитие е възпрепятствано, защото почти 20% от населението е неактивно.

Проблемът е, че образованието не се определя като национален приоритет. Всеки знаеше какво трябва да бъде направено, но нищо не беше направено.

Забелязвате ли някаква промяна в България. Някаква положителна тенденция или заплаха за развитието?

- До 1998 нещата вървяха много зле. След това се развиха добре. И мисля, че могат да се развиват още по-добре. Но има нещо като плато, което се достига и след което не може да се премине. Затова хората трябва да разберат, че образованието е национален приоритет. По-състоятелните могат да пращат децата си в частни училища или в чужбина и да заобиколят слабото образование. Но повечето хора не могат да си го позволят.

Има ли някакви опасности на макро ниво, които да застрашат българската икономика в по-близък план?

- Дефицитът по текущата сметка не е толкова лош, но е важен индикатор, че хората не спестяват. А това в по-дългосрочен план не може да продължава.

Според чуждестранни анализатори дефицитът по текущата сметка е опасен, ако потокът на чужди инвестиции в страната спре. Българските икономисти пък смятат, че дефицитът е причинен от притока на преки частни инвестиции и затова не е притеснителен. Какво е вашето мнение?

- Вземете Китай. Те имат много голям приток на преки чуждестранни инвестиции и огромен излишък по текущата сметка. Но китайците спестяват повече от половината от дохода. Те инвестират много, и то не само в недвижимост и, но и в индустриални мощности. Така че това не е вярно.

Може да имате приток на чужди инвестиции и заедно с това да спестявате. Смятам, че чуждестранните инвестиции не бива да се надценяват. Китайците имат достатъчно капитал, те не се нуждаят от външни инвеститори. При тях инвестициите идват заради шоу-хас.

От какъв ноу-хау се нуждаете в сектора на недвижимите имоти? В конкретния случай мисля, че България продава част от националното си богатство, защото българите желаят да потребяват повече днес. Те искат своята кола днес, своя хубав апартамент днес и т.н.

За сравнение - китайците първо спестяват. След години голяма част от инвеститорите в недвижими имоти ще изтеглят печалбите си зад граница. Така че разликата между това какво произвеждате и какво потребявате ще се увеличава.

В момента потреблението расте много по-бързо от производството. В дългосрочен план ще можете да потребявате единствено това, което произвеждате.

В Латвия ръстът на БВП е 5.5-6%, а потреблението расте с 9%. Когато се наложи да започнат да връщат дълга си, БВП ще продължава да расте примерно с 6%, а потреблението - с 3%.

Въпросът е как да се научим да спасяваме. В България има кредитен бум и БНБ въведе ограничения за банките при отпускането на кредити, но въпреки това кредитите продължават да растат. Какво е решението?

- Правителството не може да промени всичко. Но това, което може да се направи, е да се въведат повече ограничения върху кредитирането. Ясно е, че населението иска да потрябва повече днес. Освен това не знаем колко точно е дефицитът по текущата сметка, защото има много трансфери от хора, които работят в чужбина. Което може би означава, че България изживява сериозно изтичане на мозъци.

Причината е, че хората нямат същите възможности в България, каквито имат навън. Това е отчасти защото има много сектори в икономиката, които работят не по пазарните правила.

Секторът на индустрията, в който се състезавате с ЕС, е отворен. Но голяма част от нетъргуемия сектор - донякъде недвижимите имоти и общините, не работят пазарно, дори може да се говори и за мафиотски структури.

Ако това не се изчисти, може да се получи ситуация като в Италия, където икономиката не се развива, защото все още има много подземни структури, които я възпрепятстват да работи с пълните си възможности. Изчистването на публичния сектор е много важно.

Има ли пример, който да следваме в това отношение, и такъв, който не бива да следваме от опита на други държави?

- Естония е в същото положение с търговския дефицит. Но те не растат с 6%, а с 11%. Тяхната администрация постоянно се подобрява. Тя е на нивото на повечето европейски държави. Те са на път да станат типична скандинавска държава. Но е необходимо да имате население, което наистина иска това.

Какво влияние ще окаже кризата с американските ипотечни облигации върху европейските държави, и по-специално върху България?

- Високият ръст при недвижимите имоти в Испания, Франция, до някаква степен Италия, трябва да спадне не веднага, но след 2-3 години. Това ще има много сериозни последствия за Испания.

Мисля, че България е в почти същото положение. Вярно е, че имате да наваксвате - за 3-5 години, да речем. Но след това ръстът спада и икономиката ще се охлади значително.

Някои строителни предприемачи ще банкрутират. Но банковата система е силна. Така че сценарият за мен не е за криза утре, а за дълъг постепенен процес на бавен растеж. България, Естония, Латвия са в тази категория. Ръстът може да продължи още 3 години например, но след това икономиките ще се забавят.

Кога виждате България в еврозоната?

- През 2010-2011г. Може би колкото по-късно, толкова по-добре. Възпитаващият ефект на ЕС е винаги по-силен, когато се опитваш да влезеш.

Вземете Италия. Когато се подготвяха за членство в еврозоната, те имаха много добра фискална политика. Веднъж влезли вътре, това вече не е така.

Мислите ли, че ЕС прилага двойни стандарти по отношение на новите и на старите членки? Примерно Литва опита да влезе миналата година в еврозоната с инфлация от 2.6%, когато критерият беше 2.4%, а в същото време няколко години наред Германия и Франция поддържаха бъджетен дефицит от над 3%.

- Не са точно двойни стандарти. Основното е, че сред Европейската централна банка и старите страни членки има страх, че новите все още не са готови. Но също така формалните изисквания имат голямо значение. Литва имаше инфлация от 2.5-2.6%, но тази година тя е доста по-висока.

Старите членки искат да запазят своя клуб колкото се може по-малък, колкото се може по-дълго време. Но, ако изпълните критериите съвсем точно, никой нищо не може да направи, за да ви попречи да влезете.