Д есетки милиони жители на страните в Източна Европа страдат особено силно от поскъпването на енергията, защото живеят в жилища, наречени панелки, които датират от комунистическата епоха. Те нямат добра изолация и разходите за поддръжка са непосилни, пише в кореспонденция от Будапеща Геза Молнар от Агенция Франс прес.
В Будапеща Илона и Гершон Мюлер, и двамата 85-годишни, живеят в панелка от 68 кв. м. Месечната им пенсия е 80 хил. форинта (326 евро). Половината от тази сума - 40 хил. форинта или 163 евро - отива за отопление през зимата, а
поддръжката на отоплителната инсталация през лятото им струва 20 хил. форинта (80 евро).
"Продадохме лятната къщичка, за да свързваме двата края през зимата в Будапеща", оплакват се възрастните хора пред АФП.
В Унгария има 645 хил. панелки, наречени така заради бетонните панели, с които са строени жилищните блокове при комунизма. Тези сгради с остарели отоплителни системи нямат изолация.
Два милиона от осемте милиона унгарци живеят в такива апартаменти. Повечето са собственици на жилищата, които са много зле поддържани.
Подобно е положението в България,
където половината жители на големите градове живеят в панелки. "Работя въпреки напредналата си възраст, само за да плащам отоплението", казва
пред АФП в София Николина Георгиева, пенсионирана учителка.
През зимата тя отоплява само две от четирите стаи в жилището си и плаща 150 лв. (75 евро) месечно за отопление. Пенсията й е 230 лв. (115 евро).
Общо около една трета от гражданите на бившите комунистически страни в Източна Европа - близо 30 милиона души, живеят в панелни жилища.
В Полша за четирите милиона семейства, обитаващи панелни блокове от комунистическата епоха, разходите за отопление възлизат на около 70% от средния наем. Правителството се съгласи единствено да предостави данъчни отчисления за ремонти за външна изолация на тези сгради.
В Литва, където средната месечна заплата е 1700 лита (570 евро), тази зима разходите за отопление на жилище от 50 кв. м. ще достигнат 500 лита (165 евро) - с 30-40% повече от миналата година.
Две трети от литовците живеят в панелни блокове, но държавата помага само на най-бедните, като отпуска 272 евро на 125 хил. души или 3,7% от населението.
В Словакия правителството се опитва да контролира цените на енергията, засега успешно. SPP - главният доставчик на газ, от юли досега направи два неуспешни опита да издейства повишаване на цената на газа с 20% заради световната инфлация.
За разлика от Словакия, в Чехия електричеството и газът поскъпнаха двойно през последните години. Но високият в сравнение с останалите източноевропейски страни стандарт (952 евро средна месечна заплата) позволява на хората да се справят.
Отоплението на тристайно панелно жилище от 70-те години с площ 60 кв. м струва 1670 крони (69 евро) на месец. За подпомагане на социално слабите, на фона на поскъпването на петрола по света, унгарският премиер социалист Ференц Дюрчани предлага да се въведе данък "Робин Худ" върху печалбите на отоплителните дружества.
Идеята на Дюрчани е допълнителен данък от 8% върху печалбата на енергийните компании, който да остане в сила за две години. Засега опозицията е против.
Унгарското семейство пенсионери Мюлер взе кредит от 2 хил. евро, който трябва да изплати за пет години, за да направи изолация на жилището си и да спести 30% от разходите за отопление.
"Това ще ни струва по още 10 хил. форинта (40 евро) на месец, но дори не знаем дали ще живеем достатъчно, за да изплатим изцяло кредита", въздъхва Илона.
