Вече (почти) всички искат отваряне на досиетата

П овечето всекидневници публикуват в четвъртък декларация на Съюза на издателите, в която се иска "пълно отваряне на всички досиета на всички тайни служби в България преди 10 ноември 1989 г."

"Настояваме МВР и останалите компетентни органи да започнат стриктно да изпълняват действащото законодателство като незабавно предадат на Държавния архив всички документи на бившите тайни служби с изтекъл срок на защита", се казва в декларацията. И се изисква спешно да бъде оповестен регламентът за пълно публично огласяване на всички досиета (и на тези с неизтекъл срок на защита), съдържащи се в архива на бившата ДС.

"Процесът по разсекретяването на досиетата на бившата Държавна сигурност е необратим

и министър Румен Петков вече няма право да откаже на нито един български гражданин, ако той поиска да прочете някое от тях," заяви Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата, в предаването "Тази сутрин" по Би Ти Ви.

Той напомни, че председателят на ДПС, народният представител Ахмед Доган има напълно запазено лично и работно дело в Националната разузнавателна служба, неговият заместник Юнал Лютфи, който сега е зам.-председател на Народното събрание, е бил агент на бившата Държавна сигурност, който е получавал пари за своите доноси.

Според Андреев "всички агенти, които в последствие са работели като сътрудници на Първо главно управление, са започнали своята агентурна дейност във вътрешните управления, а впоследствие, след като израснат в кариерата и получат достъп до чужбина, ги прехвърляли в Първо главно управление".

Бившият председател на Комисията по досиетата бе категоричен, че

тези хора са работели за свой собствен интерес, а не в полза на държавата,

защитавали са кариеристичния си нагон да добият позиции в съответни служби.

"Когато се отворят всички архиви, ще излязат много политици, журналисти, учени и хора, които са на важни места. Но и цялата гнусотия, че Народна Република България е подкрепяла международния тероризъм и е участвала в незаконен трафик на оръжие и наркотици, и именно офицерите на Държавна сигурност са организирали престъпността в България", каза Методи Андреев.

Според председателя на ДСБ Иван Костов "има много силен натиск от ЕС за разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност, защото оттам си дават сметка, че тя се е занимавала организирано с контрабандни канали на наркотици и оръжие, с престъпна дейност, както и че всички нейни водещи офицери и агенти в момента са заели ключови позиции в икономическия, обществения и политическия живот в България.

Също в предаване на Би Ти Ви Костов обясни, че според проектозакона, който днес неговата парламентарна група ще внесе в Народното събрание, трябва да се създаде специална комисия, която да освети ключови политически и обществени постове в медиите, в социологическите агенции, в местната власт и държавната администрация.

Най-положително в това, което сега се случва е

обществената подкрепа за разсекретяване на досиетата,

убеден е Иван Костов.

Публикуването на данни за някои агенти от т.нар. досиета започна и бе спряно в последната година от управлението на кабинета Костов. След като Сакскобургготски спечели изборите през 2001 г., една от първите изяви на неговия вътрешен (а сега правосъден) министър Георги Петканов на среща с журналисти беше да каже, че "досиета повече никога няма да се отварят, защото такава е волята и обещанието на Царя".

"В някогашната Държавна сигурност никога не са приемали сътрудници по желание", пише днес в. "Стандарт" като се позовава на "хора от бранша".

"Ръководството на отдела е решавало какъв човек е необходим за всяка конкретна цел. Сътрудникът се е търсел от съответната среда, а най-добрият вариант бил, когато той познавал обекта. Избирал се на базата на личните му качества - да е с широки възможности, да е контактен, но и да не се отличава от другите.

В публикацията на "Стандарт", подписана от Илиана Динекова, се обяснява, че някои от подходящите хора били вербувани на патриотична или идейна основа - тогава сътрудникът работел по личен избор.

Другата форма на привличане на сътрудник била на принципа на зависимостта. В този случай избраните или са имали някакви проблеми, или са искали да постигнат някакви лични цели, но не са имали възможност.

Във връзка с тиражираните през последната седмица обвинения и оправдания на журналисти, чиито имена бяха споменавани под някаква форма от министъра на вътрешните работи Петков, "Стандарт" напомня, че

"съдържателите на явочни квартири по правило са знаели кои и защо се срещат там".

В голяма статия във в."Монитор" Асен Сираков, един от състудентите на Георги Коритаров - агент Алберт, за които той е писал доноси навремето, напомня на цялата журналистическа колегия: Още преди 1989 г. всички, които са познавали Коритаров, са се досещали, че той работи за Държавна сигурност. Знаят го и тези, които следят изявите му през последните 16 години. (Вж. доноси на Коритаров-Алберт).

Сираков добавя: "Някои хора имат изумителната способност, като мине време, да си мислят, че всичко това се е забравило и никой нищо не помни. И започват отново да ни учат на морал. Така не бива. Човек трябва да има малко съвест. Не може да учиш някого на морал, след като самият ти си бил дълго време аморален. Това е основен принцип.

Можеше да каже: "Момчета, извинявайте, може и да съм напакостил на някого". Това поне ще бъде достойна постъпка. На моменти го забелязвам как отново започва да изпитва сладострастно желание едва ли не да натири някой. Това, изглежда, е характеропатия.

От камбанарията на днешното време нещата изглеждат по друг начин. Това е малко като след дъжд качулка. Ще разпнат Жоро Коритаров на кръст, а всички останали ще стоят и ще се подхилват. Затова не искам да персонализирам. Просто защото Жоро е само едно обикновено зъбно колелце в една голяма машина."

Също в "Монитор" Люба Кулезич, кинокритик и журналист, пише:

"Агент Алберт се оказа смразяваща истина.

Доказаха я публикуваните в интернет избрани доноси на Алберт. Те са изпълнени в перфектния агентурен стил на посредствената клевета, издигната в ранг на убийствена идеологическа присъда.

Търсеното обобщение е белязано от сарказъм. Сякаш зад образа на всеки прононсиран демократ като Коритаров се крие по един агент Алберт. Толкова по-печален изглежда отказът на журналиста от честно публично покаяние след разкритията.

Вместо катарзис той приложи от екрана на Нова телевизия рекетьорски хватки спрямо официални лица и институции, заплашвайки ги от своя страна с изобличения. И по този начин изцяло влезе в сценария на министър Петков. Още по-лошо, превърна се в негов скачен съд именно по линия на нравствената капитулация..."

В редакционен коментар в. "Дневник" отбелязва: "Т.нар. публична дискусия за досиетата на агентите на бившата Държавна сигурност стана неудържимо уродлива. От седмици ефирът и страниците на пресата са задръстени от излиянията на участници от един и същ порядък - бившите "куки" и техните работодатели от високите етажи на ДС.

Пишат си писма, карат се помежду си, та пушек се вдига, а за да е циркът пълен - обиждат се задължително на морал. И

по стар ченгесарски обичай говорят от името на България и българите.

Но връх на безочието са опитите им да се представят и за жертви - на нещо, което за лично удобство наричат "системата".

Отникъде обаче не личи да са пострадали. Тъкмо напротив - преди бяха комунистическа номенклатура, сега се подвизават като капиталистически "естаблишмънт" - все така, без да спират да поучават другите кое било добро, кое лошо.

Да сте чули или прочели в цялата дандания около досиетата нещо за истинските жертви на "системата" и за това, което реално им се е случвало? Няма и гък. Кликата на палачите им е иззела думата по въпроса и няма да я пусне. Защото винаги е разполагала с тайното си влияние и контрол - и в медиите, и в държавното управление.

Ако все някога прословутият архив бъде отворен, ще прочетем отново историята на прехода - през досиетата и картоните на обикновените доносници и офицерите от репресивния апарат на бившия тоталитарен режим. Там ще се окаже, кажи-речи, целият преходен "елит" - държавен, партиен и бизнес.

Добрата новина е, че времето му изтича и въпреки отчаяната съпротива страницата все пак ще бъде прочетена. За да бъде затворена, но не и забравена", пише "Дневник.

По разсекретени материали от 1960 г. на тайните архиви на спецслужбите на САЩ Алексения Димитрова публикува във в. "24 часа" описание на осемте вида агенти, които Държавна сигурност е използвала до 1989 г.

Те са: информатор, вербовчик, агент за влияние, агент за връзка, агент-маршрутник, паралелен агент, агент - "пощенска кутия" и агент "явочна квартира".

По-късно в четвъртък ръководството на Нова ТВ защити своя служител Коритаров като го свърза с неотдавнашното покушение срещу разследващия репортер Васил Иванов.

Според шефовете на Коритаров "популярността на предаването "Здравей България" е най-праведният съдник за авторитета на неговия водещ".

"Селективното разгласяване на документи от тоталитарното минало е манипулативен опит да бъде забравено неразкритото покушение срещу друг журналист на "Нова Телевизия" и да бъде подчинен гласът на критичното слово. Като независима медиа "Нова Телевизия" се ръководи от професионални и етични принципи, които защитават личната свобода.

Цялото ни общество трябва да се съсредоточи към подобряване на сферите, разкритикувани в доклада на Европейската комисия от 16-и май - организираната престъпност и корупцията. Вместо това, част от управляващите организираха кампания срещу един от талантливите журналисти с методи, напомнящи най-злокобните периоди в нашата история", се казва в декларацията на Нова ТВ.