Солидарността между поколенията

В секи месец един клас от съвсем малки ученици посещава старчески дом. Това се случва от седем години насам в Париж. Става дума за сериозен и амбициозен педагогически проект, но също така и за даряване на нежност на възрастните хора.

Инициативата е на преподавателката Карол Гаде. В нейното училище класовете са съставени предимно от деца на имигранти. В много от случаите децата са на хиляди километри от дома и

нямат възможност да виждат собствените си баби и дядовци

Идеята на Карол е блестяща. Тя среща 80-90-годишни французи с десетина годишни деца на имигранти. Възрастова бариера няма.

За срещите ученикът Мохамед споделя: "Открих, че възрастните хора са наистина чувствителни и че трябва да ги уважаваме. Всеки месец им правим рисунки, които много ги радват. И като че ли възрастта им намалява."

Децата са категорични, че от възрастните могат да се научат много повече неща, отколкото от собствените им родители. Старите хора са интелигентни, мили и забавни, смятат учениците.

И разказват истории, които датират от десетки години по-рано. Децата са особено впечатлени, че някога са пишели с мастило, а колите са били теглени от коне.

Най-голямото вдъхновение за учителката Карол Гаде е толерантността. Според нея е хубаво, че има правила в живота, но нещата трябва да бъдат изживени.

Този старчески дом е специализиран. Някои от обитателите му се придвижват с инвалидни колички, други страдат от болестта на Алцхаймер.

"Учим децата да уважават тези хора, да им говорят високо, когато не чуват, или пък по-тихо, ако шумът ги дразни. Да бъдат толерантни. Това са ценностите, които застъпваме", подчертава Карол.

Инициативата е толкова добра, че влиза в програма на на 30-тина парижки училища.

В същото време в Русия солидарността с възрастните е рядкост. Често хора над 70-годишна възраст са принудени да работят, понякога и да просят на улицата.

Това е обяснимо, като се има предвид, че

месечната пенсия не надхвърля 75 евро

Възрастните хора прекарват старините си в самота или в ужасни старчески домове.

В град Курск обаче се опитват да обърнат тенденцията. Там са решили в продължение на десет дни да честват възрастните хора.

Става дума за истински празник, по време на който се провежда турнир по шах, осъществяват се срещи със студенти, както и много културни прояви.

Демографският срив в Русия през последните години достигна безпрецедентни стойности. Затова и възрастните хора в градове от типа на Курск представляват сериозна част от населението.

Според социалните служби възрастните представители на Курск са в по-голямата си част ветерани и инвалиди от Втората световна война. Те са самотни, със скромни доходи и изискват специални грижи.

Инициативата на града представлява опит да се обърне внимание на възрастните граждани, да бъде накарано обществото да погледне по друг начин на тази категория хора и да се засили солидарността между поколенията.

Засега обаче идеята

не среща никаква политическа подкрепа

Преодоляването на социалната изолация на възрастните е проблем, който непрекъснато се задълбочава в българското общество.

Общата ситуация у нас е такава, че ако възрастните хора нямат грижовни деца или не работят, са обречени да живеят изолирано и в крайна бедност.

Към това се прибавя и неблагоприятната тенденция по отношение на възрастовата структура на българското население - висок дял на възрастните и нисък дял на младите хора.

Как ще се развива отношението към възрастните хора в България в следващите години никой не може да каже.

Макар и малко, има положителни опити

които могат да се умножат и да се превърнат в постоянна практика.

Забележителна е дейността на арт студио "Поколения" на проект "квАРТал", чийто координатор е читалище "Васил Друмев" в София. В читалищните формации участниците са на различна възраст - от 7 до 70 години, но с общи интереси.

Обединението между поколенията е постигнато с помощта на различните видове изкуство. Резултат за общата им работа са наградите, които следват техните изяви, организирани от Сдружението на столичните читалища.

Друг положителен опит за осъществяване на връзка между поколенията е проектът за преодоляване на социалната изолираност "Клуб на общността" в ямболското село Войника.

Там, както в повечето български села, живеят предимно възрастни хора.

Клубът на общността провежда съвместни инициативи с младежкия клуб и привлича доброволци, които са в помощ при домашната работа на възрастните жители, помагат с правна и административна информация.

В градчето Средец са отишли още по-напред. С помощта на Корпуса на мира по проекта "Мост между поколенията" на възрастните хора в старческия дом е осигурена аудиовизуална

връзка чрез Skype с техните деца

повечето от които са в чужбина.

Реална връзка с младите хора се осъществява при постоянните посещения на децата от местния интернат, които идват да си общуват с възрастните и да се учат на бродерия и плетиво.