Един човек на моменти излиза от коловоза, обяснява актьорът- режисьор.
В началото на 90-те години той стана известен с участието си в група, заедно със Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска. Тримата пееха "Обичам те, мила, с бели маратонки и изтъркани джинси".
14 години по-късно Камен Донев се връща към белите маратонки, които този път са нахлузени не на любимата му девойка, а на учител по шлосерство.
Невероятно но факт - това е реално съществуваща личност, с която самият Камен е имал взимане-даване като ученик.
Дочев беше голям чешит и затова през 2000 г. стана част от тедимосковото шоу "Улицата" по БНТ, посветено на изчезващите хора. Сега образът е доразвит.
Това, което предлагам на публиката, не е точно театър, а нещо средно между театър, танци и шоу, разказва Камен Донев. Аз много се влияя от публиката - реагирам на нейните реакции и импровизирам, но в рамките на 2 часа.
video
Всичко в тази пиеса е звук - има само една маса и две-три картини. Останалото е фонограма, синбеци, акомпанименти, добавя авторът. В контекста на учителските вълнения той заявява, че персонажът му е с уважение към професията - няма ирония, нито дори намигване. Има дори просвещенчески моменти, независимо че Дочев прави диалози със собствената си вратовръзка и със случайна преминаваща мравчица.
Четири месеца репетиции с хореографа на държавния ансамбъл "Филип Кутев" Ивайло Иванов, над 100 прослушани народни песни и музиката на едни от най-добрите изпълнители на български фолклор у нас правят представлението автентично.
В записите на музиката участват Теодосий Спасов - на кавал и тромпет, Иво Папазов-Ибряма - на кларинет, Стоян Янкулов - на ударните, Михаил Шишков-син - на бас и клавир, Михаил Йосифов - тромпет. Има гайдар, акордеоникст, гъдулар, както и гласовете на формация "Ева квартет".
Специално за представлението Антони Дончев е направил и авторска композиция по либретото "Роднини". Консултанти в проекта са Цвети Радева и изтъкнатите български изследователи на родния фолклор акад. Николай Кауфман и проф. д-р Димитрина Кауфман.
"Възгледите на един учител за народното творчество" е втора премиера за новия сезон на Драматичния театър в Пловдив. Но освен там се играе и на сцената на сатиричния театър "Алеко Константинов" в София.
е роден през 1971 г. в град Русе. Той завършва актьорско майсторство в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. От 1994 г. е актьор в Театъра на Българската армия.
Има над 40 роли в театъра и киното. Написал е повече от 30 драматургични творби, реализира авторски постановки и хореография, има участия в международни театрални фестивали.
Награден е за драматургия от Съюза на артистите в България през 2000 г. за пиесата "Самолетът беглец", за мъжка роля - за ролята на Митя в "Братя Карамазови". Носител е на "Икар" (2006).
Част от разсъжденията на даскал Дочев
Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата.
Доказателство се вижда през почивните дни, когато гражданите отиват в селата, а хората от селата в събота и неделя посещават града, за да продават това, което отглеждат в самите села, и да си закупят от града онова, което съответно в селата липсва.
Така нареченият народен творец заучава, помни, изпълнява, но също така той трябва да интерпретира, фантазира и дообогатява основно с любов и от все сърце да предава на своите наследници дообогатеното.
Важното обаче е, че в народното творчество никой не иска да развали направеното,а обратното - да го направи по-хубаво. Просто като боб.
