Д о два дни бентът на язовир "Тополница" и напоителният канал, ще бъдат възстановени, ангажира се министърът на земеделието и горите Нихат Кабил при посещението си в Пазарджишка област, предаде БГНЕС.
Заради изпускането на язовира бяха наводнени селища по течението на река Марица, Пазарджик, Пловдив, магистрала "Тракия".
Днес на въпрос на БГНЕС кой е взел решението за изпускане на язовира, директорът инж. Костадин Манолов казал, че решението е било колективно. Ако не е бил изпуснат на 5 август, е имало "опасност от по-големи поражения".
Преди седмица слухове, че стена на язовира няма да издържи и водоемът ще потопи Лесичово, Пазарджик и Пловдив, плъзнаха в региона. Паникьосани хора се изнесоха в отдалечени населени места. Според мълниеносно разпространяващата се информация част от съоръженията на язовира не работели, а той целият се тресял.
Според публикация във в. "Сега" в дневника за стопанисването на язовир "Тополница" са правени поправки с бял коректор. Това е установила Икономическа полиция, след като окръжната прокуратура и РДВР в Пазарджик започнаха проверка за престъпления по служба след наводненията.
В този дневник дежурните смени от специалисти на "Напоителни системи" са длъжни да отразяват всяко вливане и изпускане на вода, точните часове и кубици, котата на язовира. Под данните се подписват специалистите, които са били на смяна.
Според "Сега" вече имало достатъчно данни за извършени престъпления по служба "от много отговорни лица". Сред сочените за евентуални виновници бе шефът на "Напоителни системи" Пазарджик Айдън Абас.
Пазарджишката окръжна прокуратура трябва да реши дали ще внесе в съда обвинителни актове.
Междувременно Би Ти Ви разкри, че 400 000 лева, предвидени за ремонт на изпускателните клапи на язовира, са похарчени за друго.
През 1994 г. били подменени основните изпускатели. "Още тогава електрическите задвижки на изпускателите не сработиха", казал за "Сега" шефът на Гражданска защита в Пазарджик Кръстьо Кичов. Оттогава насам задвижването на изпускателите е ставало само ръчно.
Избраната с търг варненска фирма "Колорит-М" не си е довършила работата, защото влязла във финансов спор със земеделското министерство.
Друг проблем, възникнал от голямата вълна на 5 август, е прекъснатият водопровод, който минава под Тополница и захранва с вода Панагюрище. От 14 дни 40 000 души в района на Панагюрище са без вода. Обмисля се вариант да се спре източването от язовир Тополница, за да бъде направен ремонт на водопровода и да се възстанови водоснабдяването, но това може да стане едва когато се достигнат някакви нормални нива на водата в язовира и поне 10 дни не вали.
По последните предписания нивото на язовир Тополница трябва да е 100 милиона куб. М. В момента завиряването е на 120 милиона кубически метра.
Според директора Манолов източването, за да се стигне до необходимото ниво, може да стане съвсем постепенно, защото има опасност от нови преливания.
Междувременно коалиция от неправителствени екоорганизации обяви, че настоява за независима и подробна оценка, анализ и разследване на причините за наводненията в страната.
Началото на кампания "Повече място за реките и сигурност за хората" обявиха 8 неправителствени организации.
Коалицията ще настоява за извършване на независима подробна оценка, анализ и разследване на действията, свързани с наводненията в страната през тази година, за да се избегнат нови подобни кризи. Организациите предлагат да бъде изготвена дългосрочна програма за управление на риска от наводнения, а до изготвянето й да се спре нерегламентираното изсичане на горите край реките и да бъдат почистени речните корита от паднали сухи дървета, твърди отпадъци и незаконни обекти.
В коалицията участват Българска фондация "Биоразнообразие", Световен фонд за дивата природа - Дунавско-Карпатска програма, Българско дружество за защита на птиците, "Екофорум за природата", Информационен и учебен център по екология, Сдружение за дивата природа - Балкани, Сдружение "Екофорум" и Федерация "Зелени Балкани".
Според експертите причините, довели до разрушителните наводнения в страната, са следствие от неефективните и неприродосъобразни превантивни мерки, предприемани от началото на миналия век до сега.
