М ОН може да помогне, ако в училището вече има деца, а няма например компютри. Министерството няма власт да увеличи посещаемостта в учебните заведения, това е работа на ръководствата на училищата, или както се казва в знаменития лозунг от Илф и Петров "Делото на давещите се е дело на самите даващи се.
Това казва в разговор с Мартин Христов директорът на определеното за преобразуване 141-во СОУ в столицата Роман Димитров.
- Г-н Димитров, миналия четвъртък на сесията в Столичния общински съвет се проведоха разгорещени дебати дали заради липса на деца ръководеното от вас 141-во СОУ на ул. "Народни будители" в жк. "Свобода" трябва да се слее със съседното 153-то. Какво е вашето мнение по въпроса?
- Да ви кажа честно, за сливане за първи път чувам. Виждал съм докладната записка на нашия районен кмет, която обаче препоръчва 141-во училище от средно да стане основно.
Преместването, или сливането, трябва да е следваща стъпка, като тепърва ще се решава дали ние да се преместим в сградата на 153-то или обратното.
Естествено, моето желание е да няма сливане. Проблемът обаче е в това, че общината с основание се притеснява, че не може да поддържаме тази голяма сграда.
Този въпрос бе обсъден на събранието на просветната комисия към Столичната община, на което присъствах и аз. Там получих уверението на зам.-кмета по образованието г-жа Йорданка Фандъкова, че ще ни се отпусне време до месец май, през което да пробваме да съберем повече деца.
- Това са само два месеца. Ще успеете ли да привлечете повече деца за толкова кратко време?
- Ще опитаме да структурираме по нов, различен начин работата си, да намерим средства за един основен ремонт и ако това стане, ще успеем да привлечем повече деца.
Ако не - може да се стигне до закриване на училището ни, а аз ще трябва да подам оставка, защото не съм се справил.
Благодарен съм на г-жа Фандъкова, че ни дава възможност, която обаче е и голяма отговорност. С колегите и ще изберем каква стратегия да предприемем.
Доколкото знам, ние не сме единственият случай, едно учебно заведение вече е било затворено заради липса на деца. При нас ученици има, наистина семействата са бедни, далеч сме от центъра и ако искаме да заведем възпитаниците си на театър, това си е истинско пътешествие. Да ви кажа честно, при нас има деца, които не са виждали "Орлов мост".
- На сесията на Столичния общински съвет се появиха твърдения, че нивото на образование в повереното ви училище е изключително ниско и в него учели деца, изключени от други училища, които завършвали, без да посещават занятията. Какво ще отговорите на подобни обвинения?
- Мога единствено да кажа, че нещата не стоят точно по този начин. Вярно е, че в последно време при нас идват слаби ученици, но ние го считаме за известен плюс. Това са си нормални деца и е по-добре те да са в класните стаи и да вземат диплома, отколкото да се шляят по улиците.
Близостта до търговския център "Илиянци" също много промени нещата. При нас дойдоха деца от смесени бракове със слаби познания по български език. Имаме и възпитаници, които са записани, но поради социални причини не идват на училище.
- Вярно ли е, че давате дипломи за завършено образование, без да сте виждали лицето на зрелостника?
- Това не може да стане. Изключено е някой да не идва на училище и да получи оценка, различна от двойка за годината.
Наистина всеки учител е склонен да прави компромиси, защото прекрасно осъзнава, че неговото решение може да промени кардинално съдбата на детето. Стараем се да изискваме максималното от възпитаниците ни.
- Колко деца са записани в 141-во СОУ?
- 400. Затворили сме един етаж от сградата и ползваме само три. С цел повече икономии учебните занятия се водят в една смяна. Твърдя, че учителите ни са добри.
Проблемът е, че много родители от квартала са чули оттук оттам слухове, че училището ще бъде закрито и записват децата си другаде. Това е едно от противоречията.
- Само демографският срив ли е причина за липсата на деца в кварталните училища или голяма роля играе амбицията на родителите да търсят по елитни учебни заведения?
- Според мен това се дължи най-вече на родителските амбиции. Освен демографския срив голяма роля има и рекламата, която си правят училищата и конкуренцията между тях.
Всеки се бори за държавните субсидии. Например, ако аз не се справям със задълженията си, толкова по-зле за моето училище, което ще загуби тези пари.
Според мен до две години ще се промени цялата структура на средното образование, което ще изравни училищата и може би ще трябва да се конкурираме по нов начин.
Както се казва, в България всеки разбира от футбол и политика. Така и родителите си мислят, че като са отгледали едно дете могат да решат проблемите на образованието.
- Имате ли вече идеи как да привлечете повече деца във вашето учебно заведение?
- Нашето училище е бивше руско и все още тук се изучава руски език. От скоро въведохме и часове по английски. Мисля, че ще успеем да вържем езиковото обучение с курсове по компютърна грамотност, съчетание, което в момента е атрактивно и се търси много от родителите.
- Привърженик ли сте на идеята за връщането на стария принцип децата да се записват в училище по адресна регистрация?
- Сложно ми е да кажа. Преживял съм и времето, когато записването ставаше точно по този начин и тогава също имаше проблеми. В някои квартали ставаше така, че в една година се появяваха повече деца, отколкото то може да поеме и се търсеха всевъзможни варианти къде да бъдат разпределени.
Въобще, според мен този ограничителен районен принцип няма да помогне за увеличаване на бройката на учениците.
- Работите ли съвместно с министерството на образованието за намиране на решение на проблема с намаляването на децата в кварталните училища?
- МОН може да помогне, ако в училището вече има деца, а няма например компютри.
Министерството няма власт да увеличи посещаемостта в учебните заведения, това е работа на ръководствата на училищата, или както се казва в знаменития лозунг от Илф и Петров "Делото на давещите се е дело на самите даващи се".
криза, която тихо расте" />
