„Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на изгрев слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от яркочервено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по- чист. Беше се замислил за нещо свое, когато забеляза по- нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по- различно от игра и, воден от любопитството си, се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в морето. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
Какво правиш? Защо хвърляш морските звезди в морето?
Слънцето скоро ще изгрее, приливът ще се оттегли и, ако не ги върна обратно, те ще умрат.
Морските звезди са по целия бряг, ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата.
Момчето го погледна, взе една морска звезда, хвърли я в морето и каза:
-Ами аз току- що промених нещата за тази морска звезда."
Това, което Земята е успяла да създаде и съхрани за четири милиарда години, човечеството успява да унищожи за двеста хиляди години. Светът е в опасност. Застрашени са всички растителни и животински видове. Безмилостната ръка на Homo sapiens изсича всяка година 13 милиони хектара земи. Животни, птици, насекоми изчезват от планетата, пак „благодарение" на човешката дейност. Няма кой да ни спре, освен нашата лична съвест. С всеки изминат ден шансовете ни да спасим природата намаляват драстично. За сметка на това се увеличават болестите, смъртните случаи, земетресенията, вулканите. Фактите не мълчат. През последните 60 години населението на Земята се е утроило, но близо един милиард души гладуват; други умират от мръсна питейна вода, некачествена храна, въздух, наситен с какви ли не отрови. Алергии, хронични заболявания, астми, ракови образувания- това са „модерните" термини в медицината. За съжаление най- застрашени са децата. Но и най- невинни. Търсейки модел за подражание в родителите си, те всеки ден наблюдават разрушителната сила на човешката ръка.
Смятаме, че човекът е най- висшето и разумно същество на планетата. И ако наистина е така може би най- напред трябва да проумеем, че ние сме само една малка прашинка от Вселената и че няма нищо по- могъщо от природата.
„Никой не може да нарушава законите на Майката Природа и да избегне нейните наказания." Човешката сила и човешкият разум не биха могли да предотвратят природните бедствия и стихии. Пред тях ние осъзнаваме безсилието си и усещаме колко сме нищожни и слаби.
Природата е способна да унищожи света буквално за минута. Но не го прави. Сякаш ни оставя да се самоунищожим, заради глупостта си. Стремежът да забогатеем, алчността, злобата всеки ден бавно, но сигурно ни погубват. Все още не е твърде късно. От нас самите зависи бъдещето на децата ни, живота на планетата. Нека започнем сега, защото „животът не струва нищо, но нищо не струва колкото живота."
Време е да се съберем. Това, което е важно, е не какво сме изгубили, а какво ни остава.Все още имаме половината световни гори, хиляди реки, езера и ледници, хиляди процъфтяващи видове. Знаем, че решенията са там и днес. Така че, какво чакаме?
