Водата... Какво е водата?
За някои е само формула, химично съединение, за други течност без мирис и вкус, за трети – живот, за мен е езеро – езерото Сребърна.
В миналото основен фактор, по който различните народи са определяли къде да се заселят, е било наличието на водни ресурси. Огромна радост за мен, е че моите прародители са се заселили тук – по поречието на река Дунав и по-точно до езерото Сребърна.
Чували ли сте за Сребърна? Някои да, други – не.
А били ли сте там? Някои да, други – не.
Мога да ви уверя, че това е чудо – чудо на природата.
Заставали ли сте нощем на брега на езеро? Чували ли сте омайните песни на жаби и щурци? Ако не – загубили сте!
При ясно време нощем, виждали ли сте как луната се къпе във водите му и те добиват сребърен отблясък? Една от легендите твърди, че точно това е причината езерото да носи името Сребърна.
Искало ли ви се е да тръгнете по лунната пътека, начертана по водното огледало и да се потопите в тишината нарушавана единствено от писъка на някой нощен обитател? Можете само да завиждате на тези, които са изживели това вълшебство.
Някои учени твърдят, че водата има памет. Други казват, че средният престой на водата в езерата е от 50 до 100 години. Замислям се, какво ли помни водата на Сребърна. Може би помни легендарния пълководец Сребрун, загинал край бреговете на езерото.Сигурно носи спомена за всяка рибка, жабче или птичка родила се там. Сигуно помни и мен – човечето огледало се във водите му. Водите дали дом и закрила на толкова обитатели. Води пълни с живот.
Унгарският пътешественик Фелиц Каниц нарича Сребърна „Елдорадо на блатните птици”. Сигурно е бил прав. Няма да изпадам в статистика и да изброявам колко вида птици гнездят в езерото, но не мога да не спомена птицата символ на Сребърна – къдроглавият пеликан. Опияняваща гледка е , когато вдигнете очи към небето и прелетят те – ято къдроглави пеликани. Да ви побият тъпки, когато чуете свистенето от мощните им криле, а когато погледнете към езерото, пак те – белите лодки - пеликаните. Обяснимо е защо си тръгват зимата... Ще кажете: „Е, да ... прелетни птици, отлитат в топлите страни... ", но защо се връщат отново тук – в Сребърна? Защото тук е техният роден дом? – Не ..., защото тук е чудо – чудото Сребърна, родено от живата сила на водата.
Не се чудя вече защо и аз като пеликаните се връщам отново и отново тук. Една невидима сила ме тегли към това райско кътче, защото тук са моите корени, тук се зареждам с енергия и черпя сили от водите на езерото.
Ако някой ден минете покрай Сребърна, отбийте се, за да усетите силата на водата, за да видите чудото Сребърна.
криза, която тихо расте" />
