Румен Борисов, член на Комисията за разкриване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обяснява в интервю за Би Ти Ви механизмите, по които щатни и нещатни агенти са работили или са се представяли и като журналисти в Българката телеграфна агенция (БТА). Следва запис на интервюто:
Водещ: Вчера Комисията по досиетата разсекрети архивите на Държавна сигурност, що се отнася до нейните служители, които са работили в БТА и работят в Съвета за електронни медии. Наш гост е Румен Борисов, който е член на комисията.
Той ще ни разкаже повече подробности за механизмите. Честно казано, частните случаи от рода на Хан Аспарух, председателят на Съюза на българските журналисти и нашият колега Иво Инджев в случая не ни интересуват толкова. Важни са механизмите. Добро утро, господин Борисов.
Румен Борисов: Добро утро.
Водещ: Сега, какви са тия хора, журналисти ли са те или агенти? Оттам да започнем.
Румен Борисов: И журналисти, и агенти.
Водещ: То не може да си журналист и да си агент. Какво са били повече те?
Румен Борисов: Възможно е да бъдат, поне по старата номенклатура, в старото държавно устройство е било възможно. Те са представители на журналистическите среди, които работят на щат в БТА, същевременно една значителна част от тях са кадрови офицери, има и сътрудници. Те са на подчинение на разузнавателното управление или на другите структури на Държавна сигурност. Така че те изпълняват двойни задачи по данните, които са дадени...
Водещ: Двойни задачи.
Румен Борисов: Да.
Водещ: Добре. Какво означава това? Ето, тука са всички директори на БТА, които вие сте извадили. Даже вие ми казахте в предварителния разговор, че ще излезе, че Първо главно управление е имало най-сериозно влияние в БНТ, докато военното разузнаване, тъй нареченото РУМНО (Разузнавателно управление на Министерството на народната отбрана) пък е било по-силно застъпено в БТА. Те са си ги разделили като...
Румен Борисов: Да. От появилата се документация, която сме прегледали, наистина в БТА повече са представители, които са били и служители на Разузнавателното управление към Генералния щаб на Българската армия. Така че по въпроса, който започнахме, те са на щат в БТА под прикритие, а пък отивайки в служебна командировка, например в някоя от държавите, те получават и задача от разузнавателното управление, което ги контролира, и не могат да напуснат страната, без да има съгласието на ръководството от разузнавателното управление, към което те се водят.
Водещ: А те как отиват примерно в БТА? Взимат ги като журналисти там или...
Румен Борисов: Да.
Водещ: ... напротив, РУМНО ги праща като журналисти, а те всъщност са си агенти.
Румен Борисов: Това са професионалисти преди всичко. Те не са случайни хора.
Водещ: В коя сфера?
Румен Борисов: Журналисти, професионалисти. Но има и кадрови офицери. Например те са били започнали като журналисти, след това стават кадрови офицери или обратното.
Водещ: Той първо почва като офицер, пък след това му харесва и става журналист.
Румен Борисов: Повече е застъпена практиката офицери, които ги изпращат под прикритие на служба в БТА. Говорим конкретно за нея
Водещ: Тоест той си е агент, но те го изпращат в БТА под прикритие да работи.
Румен Борисов: Да.
Водещ: Защото така ще пътува.
Румен Борисов: Такава е практиката. Той поема някакъв щат, който може да не е толкова функционален за Телеграфната агенция, но е функционален за разузнаването. Въпрос на система.
Водещ: Добре. Тръгва да прави репортаж в чужбина, в някоя гореща точка. Как става това тръгване?
Румен Борисов: Тръгва. Знаете, че всеки, който напуска организацията, в която работи, трябва да получи командировъчно, да получи благословията на ръководителя си. Той я получава, но в нашия случай преди да замине, той пуска и едно писмо за разрешение, един доклад, извинявайте, по-точно доклад до ръководителя си в разузнавателното управление, който трябва да парафира - "да".
След това "да" и докладващият оперативен работник, който ръководи служителя, постави и задачи на лицето, което заминавайки в чужбина освен поставената задача от телеграфната агенция, изпълнява и поставена задача и от разузнавателното управление.
Или от структурите на Държавна сигурност, за да бъдем по-точни.
Водещ: Дойдоха ли тези лица, които разконспирирахте, при вас да си погледнат документите, да видят какво, що, защото обикновено реакцията е една и съща. "Не знам какво става тука. Аз никога не съм бил част от това, защо ме топят по този начин?" С едно единствено изключение, между другото.
Румен Борисов: Да, първоначално имаше едно голямо желание след думите на опровержение да има и посещение, но просто посещаващите ни се убедиха, че документацията е сериозна, още повече, когато се касае до кадрови офицери, които са хора от системата.
Те нямат какво да оспорват и такива не идват. Те са известни на българското общество като кадрови офицери, така че нямаме проблем. Имаше отначало желание, идваха хора с адвокати, имаше случаи, в които идваха и с оперативните си работници, говоря за секретни сътрудници.
Водещ: В група направо, целият отряд.
Румен Борисов: Тъй като знаете, че оперативните работници са разказвали на своите сътрудници, че всичко е унищожено. Идваха при нас, убеждаваха се в документите.
Водещ: Че не е унищожено?
Румен Борисов: Да, имали сме разговори с оперативни работници, които казват, "не се сърдете на комисията, тя си върши работата, такава беше ситуацията, това са данните". И така...
Водещ: Има ли прикрити хора? Чух вчера така съмнения, даже си говорихме с колегите, че пак най-интересните, най-важните са прикрити.
Румен Борисов: Възможно е да има всичко. Аз мога да говоря само върху това, което съм получил като документация, тъй като знаете, че комисията търси и други форми да издирва документи и по други пътища. Още повече като приемем целия архив, ако има някакви неточности и непълноти ще ги допълним. Имаме си определен член, с който ще информираме обществото, че има нещо забравено някъде.
Водещ: Иска ми се тук да споменем и различната позиция, за която споменах. Тя е на колегата Иво Инджев, който казва: "Не трябва да се гордеем с това". На фона на всички останали, които казват, че или не са били, или трябва да се гордеят с това, което са извършили. Какъв е неговият случай?
Румен Борисов: Ами той е сътрудник на Първо главно управление, има достатъчно материали, които говорят за неговата съпричастност. Доколкото си спомням, е стипендиант на Първо главно управление.
Аз съм разговарял лично с вашия колега, той още преди няколко месеца се запозна с досието си. Човекът много добре е запознат със ситуацията. Имаше едни нормални коментари върху него, върху тази документация.
Не смятам, че ще оспорва съпричастността си, но пък наистина имаше в разговора тези нотки на лично огорчение от това, което му се е наложило да прави в миналото си.
Водещ: Последен въпрос. След като в БТА и в СЕМ нещата станаха ясни тотално. Разбира се, съмненията винаги остават, какво е положението с другите журналистически институции? Не е тайна, че на практика, законът ви позволява да разкриете само хората, които са там на работа след 2006 г.
Това е едно нищо в целия океан на информация, на целия океан от агенти. Самият вие споменахте, че примерно националната телевизия преди 1989 г. е била буквално сборище на агенти на Държавна сигурност.
Румен Борисов: Ами доколкото аз очаквам специално решението на вътрешната комисия, където беше прието единодушно, че ще се направят промени в закона, да минат и в голяма зала в парламента, да се извърши тази промяна в закона тъй че публичните дейности да бъдат равнопоставени с публичните длъжности. Защото в чисто съдържателен план, ако погледнете, публична длъжност и публична дейност аз не...
Водещ: Един сериозен журналист в електронна медия много често има много по-голямо влияние, отколкото да речем функционер в някакъв орган.
Румен Борисов: Така че ще бъде справедливо, ако наистина успеят депутатите да направят тази промяна, още повече, че зад публични дейности има и редица други професии в България, които представляват интерес за българското общество.
Там за научни институти, там е висшият клир и т.н. Така че ще има общо взето една сериозна справедливост и равнопоставеност на всички в задължителната част на закона.
Водещ: Благодаря за това интервю, господин Борисов. Необходим е обществен натиск, необходим е една нормалност на ситуацията. Това се случва, виждам, че все по-нормални стават реакциите.
