Заключенията на ЕК за южната ни съседка са тема и в в "Индипендънт", който коментира: "Турция демонстрира желание да се присъедини и ЕС има морално задължение да отговори, като даде на Анкара по-ранна дата за преговори. Турците не могат да бъдат отритнати отново, защото ако това стане, този сигнал ще бъде изпратен до по-широкия мюсюлмански свят и може да има неизмерими вредни последствия."
Турците не са смятани за "обикновени кандидати" за членство в ЕС, пише и водещият френски всекидневник "Монд".
"Вероятно никога преди не е имало толкова предпазливост преди приемането на нов член, нито толкова предвидени клаузи за самозащита", смята изданието, но в същото време посочва, че кандидатурата на Турция е предизвикала спорове сред всички страни членки на ЕС.
В Швейцария издаваният на френски език "Тамп" е на мнение, че "турският въпрос" повдига не само темата за европейските граници: "Ирак и Сирия като наши съседи в утрешния ден?", допуска вестникът, но си задава и въпроса доколко Европа "може да прегърне мюсюлманското измерение, като изостави представата за "християнския клуб".
"Ако основният критерий за влизане в общия дом е споделянето на ценности, тогава един ден трябва да се отворят вратите и за Украйна, дори за Русия", смята изданието.
Германският "Франкфуртер Алгемайне цайтунг" пише, че приемането на Турция в ЕС ще сложи край на "историческия проект Европа", започнат през 50-те години на ХХ век в отговор на двете световни войни.
"Хората може да желаят това, а може и да го смятат за неизбежно, но тогава на европейците ще трябва да им се каже, че въпросът не е за "разширяване" на ЕС, а за неговото трансформиране... Във връзка с Турция има липса на общото усещане, споделяно от европейците, дори когато воюваха едни с други", пише изданието.
Австрийският "Ди пресе" също вижда "екзистенциална заплаха за европейския експеримент".
Според вестника предложението да се наложат дългосрочни ограничения на свободата на движение на турските граждани е знак, че "дебатите за Турция прогресивно се превръщат в абсурдни".
"Това показва, че този процес отдавна е престанал да бъде документиране и оценка на факти, а по-скоро прикриване чрез процедурни похвати на политически решения, които отдавна са били взети", смята изданието.
Мадридският "Ел Паис" нарича Испания "едно от забележителните изключения" в Европа, където "много страни имат резерви" относно турския случай.
От Испания не можем да направим друго освен да съчувстваме на причините на Анкара, защото "пътеката към ЕС е мощен инструмент за икономическа модернизация и политическа реформа", пише вестникът и възразява срещу предпазните мерки на Европейската комисия, които "не са били налагани на друга държава".
"Искаме ли Европа, която да е здраво обединена само около нашето юдейско-християнско наследство, или искаме да я видим разхлабена?", пита се чешкият "Право".
Френският и германският лидер говорят за необходимостта да се осигури европейска котва на Турция, "но никой, нито дори Ширак или Шрьодер могат да предскажат в каква посока ще се развие Турция", пише вестникът.
"Ислямският фундаментализъм не е мъртъв, нито изцяло периферен в Турция и 90% от населението на страната са мюсюлмани", предупреждава изданието.
Коментар в друг пражки всекидневник - "Млада Фронта днес", обаче заема различна позиция:
"Ако правителствата на страните от ЕС могат да бъдат оглавявани от християндемократи, защо едно да не може да бъде ръководено от ислямски демократи?"
Демокрацията и гражданските свободи са все важни въпроси, a Турция все още "предизвиква съмнения" по тези теми, убедено е същевременно изданието.
