Водата… Някога е била едно от най-ценните богатства за прадедите ни, а в днешни дни сякаш изобщо не оценяваме нейната животворна стойност…
Погълнати от забързаното ежедневие на модерния свят, който ние сами създадохме, често пъти напълно забравяме, че сме деца на майката Природа. Жадно, без да се замислим източваме нейните блага, ала докога ще ни позволява тя да го правим?
Всеки божи ден във въздуха, водата и почвата се изхвърлят тонове отровни вещества, било то газове, горива, масла или други. Всеки ден затягаме все повече и повече примката около врата на Земята. Всеки ден я приближаваме със стремглава скорост към пълната смърт. Превърнали сме се в тотални егоисти! Явно смятаме, че природата е длъжна да се съобразява с всяка наша прищявка, ала не мислите ли, че всъщност тя е тази, която диктува правилата и един ден ще ни отмъсти за всичко, което сме й причинили?
Напоследък все повече хора започнаха да се интересуват от екология и да алармират колко е вредно влиянието на един или друг наш навик, превърнал се в неразделна част от ежедневието ни. Така е, и тези хора не липсват, но на фона на 7-те милиарда души на Планетата, 100-200 хиляди екозащитници са направо капка в морето.
Многобройни и обширни по обхват са екологичните проблеми, но нека за момент се съсредоточим само върху този, който е свързан с водните запаси на Планетата.
Преди милиарди векове цялата Земя е била покрита с вода. По-късно се оформили континентите, появили се хората и водното царство приключило. Защото ние-хората сме едно експлоататорско племе…
В миналото поне са имали респект към природните сили, в това число и водата, и не са си позволявали да я мърсят. Използвали са я само за напояване и чисто битови нужди. И сега дори в някои азиатски страни смятат част от реките си за свещени и единственото, което правят с тях е да пускат телата на починалите си близки и приятели по техните течения, за да отплават към Рая. В останалите части на земното кълбо обаче, това далеч не е така. Водните блага там не само не са на почит, а и биват отравяни все повече и повече всеки ден. Нека си спомним какво се случи преди две години в Мексиканския залив, когато тонове петрол попаднаха директно в океана. Човешка грешка, по невнимание или не, този „инцидент” струваше доста скъпо на природата. Надали някой е в състояние да преброи точно колко представители на стотици различни животински и растителни видове са загинали, но едно е сигурно – Земята обедня със стотици хиляди свои рожби … А хората продължават да се множат като мравки и не откривайки друга алтернатива вече все по-често изхвърлят отпадъците си във водните басейни. Ако не вярвате, че наистина го правим, просто хвърлете един поглед на българското Черноморие. Отпадъчните тръби на колко хотела според Вас стигат до някое сметище или място за преработване на отпадъци? Почти на николко! Положението е много сериозно. Хотелите никнат като гъби и то по самата плажна ивица и всичките мръсотии биват съвсем деликатно изпровождани към морето… Нашето така хубаво Черно море… Нали постоянно обясняваме какво богатство е то за нас? Защо не вземем да го запазим такова тогава, а постоянно го унищожаваме? Надали има човек, на когото му е приятно да отиде на централния плаж във Варна и да влезе да плува във водата сред всевъзможни видове торбички и опаковки… Ежедневно се тръби колко изостанала икономически е страната ни в сравнение с тези от Европейския съюз. Та нали точно черноморското ни крайбрежие е едно от малкото неща, които могат да повлияят положително на развитието й ?! Защо не помислим за бъдещето си и за това на децата си? Би трябвало кристално чистата морска вода да бъде ценност за нас, но дали е така? Ако продължаваме да тровим морето, не би трябвало да се учудваме, когато един ден се образува цунами в иначе толкова спокойните води. Огромната вълна обаче няма да намокри никого, а ще ни залее с всичката помия, която днес изхвърляме в него. Ужасна смесица от всякакви видове отпадъци и мъртъв планктон буквално ще ни задушат, както ние сега задушаваме живота в морето, и тогава ще се чудим от къде ни е дошло, но вече ще е твърде късно…
А проблемът с опазването на водното богатство на Планетата за жалост не е съсредоточен само върху нашето крайбрежие… Ако океаните, моретата, реките, езерата и всички други по-малки водни басейни можеха да говорят, биха ни заклеймили като най-големите неблагодарници, живели някога. Не е лека тяхната съдба в ерата на високите технологии… Колкото повече напредва човечеството, толкова по-ограничено става то. Мисли само и единствено в една посока – просперитет, просперитет и отново просперитет. Превръща се в един гигантски робот, на който по някаква причина му липсват двигателните механизми на главата и гледа и върви само напред, смазвайки всичко пред себе си, било то идеи, промени или чисто човешки чувства. Никакъв шанс да се помисли за природата като цяло, а още по-малко за водите, чиито единствени функции според робота са генериране на енергия и пренос на товари – части за уголемяването му…
Нещата не отиват на добре… Ала ние хората сме надарени с мозък, така че нека поне веднъж го използваме рационално и спрем да приемаме водните богатства на Планетата за даденост. Те са уникална ценност, поддържаща Земята жива!
криза, която тихо расте" />
