Едуард Вик е създател на международната преводаческа компания EVS (EVS-evs.com), в момента неин изпълнителен директор и управляващ директор на EVS Bulgaria.
Историята на компанията започва през 1991 г. в Германия. Тя е сред първите десет преводачески компании в Европа.
През 2004 г. бившият възпитаник на Кеймбридж създава у нас фондация "Вик" (VickFoundation.com), която понастоящем председателства. Фондацията учредява наградата "Български роман на годината".
- Какви са основните разлики между българския и европейския пазар на преводачески услуги?
- Като цяло подобно на всяка друга стока или услуга преводите имат своя цена и съответстващо на нея качество независимо в коя част на света се предлага. За съжаление в България се наблюдава негативна тенденция, което я отличава от останалите държави в Европа.
За разлика от останалите стоки и услуги, при които българският клиент търси възможно най-доброто качество, при преводите се търси възможно най-ниската цена без оглед на ниското качество, което стои срещу нея.
Това, което е по-лошо, е, че тук не само не се търси високо качество, то дори не е желано. Това важи не само за отделния човек, но и за различните институции, министерствата и корпоративните клиенти - компаниите.
Всички тези факти будят голямо учудване, тъй като никой по света, дори и в България, не търси най-евтиния адвокат, а се стреми да наеме най-добрия. На пазара на преводачески услуги този стремеж липсва, никой не търси най-доброто и съответно не се знае къде може да се намери.
- На какво се дължи ниското качество на предлаганите у нас услуги?
- Образователната система в България е много добра, много хора говорят английски език, някои добре, други не чак толкова. Разбира се, не винаги се налага да го владеят перфектно.
Когато става въпрос за преводи обаче, те трябва да са направени качествено. Ако искаме да продадем един продукт, една компания, една държава дори, трябва да бъде предложено съответно високо качество във всичко.
Понастоящем първото, което икономистите виждат в България, са изключително лошите и некачествени преводи. В резултат на това те си правят извода, че при такова качество на преводите няма как предлаганите продукти и услуги да са на необходимото равнище. И може би са прави.
- С какво България е привлекателна за международна преводаческа компания като вашата?
- България е интересна държава, особено с предстоящото й присъединяване към ЕС. Тук живеят немного, но достатъчно на брой хора. България е и изключително бързоразвиваща се страна.
В същото време никой освен българите не говори български език. С предстоящото й присъединяване към ЕС ще трябва да покривате определени изисквания, които неизменно ще засегнат и качеството на предлаганите стоки и услуги в посока на чувствителното му повишаване. А преводите няма да останат встрани от тези изисквания.
- С какво според Вас се характеризират добрите преводачи?
- Владеенето на английски език не е достатъчно. Да кажеш, че знаеш английски език, е все едно да кажеш, че знаеш как се използва клавиатурата на компютъра. Веднага следва въпросът: какво от това?
Владеенето на английски език при преводаческата дейност е само едно допълнение към другите умения, които един преводач трябва да притежава. Ако той трябва да направи превод за компания, производител на леки автомобили например, но не знае нищо за структурата на автомобила и няма добри езикови познания и умения за писане на български език, той няма как да направи качествен превод.
- Смятате ли, че България разполага с достатъчно добри преводачи?
- Да, тук определено има много добри преводачи. Това е и една от причините, поради които EVS се насочи съм вашата държава. От една страна, както вече споменах, почти няма хора извън България, които да говорят български език, а от друга - много българи владеят английски език.
Тук обаче има и един недостатък - повечето българи, които знаят добре или много добре английски език, са го научили от книгите и учебниците. Много са редки случаите, в които някой българин е прекарал определен период в англоговореща държава, което значително би подобрило качеството и нивото на езиковите му умения.
В това отношение България е в по-неизгодна позиция от останалите страни в Европа.
- Какво е мнението ви за конкурентоспособността на пазара на преводачески услуги в България?
- При наличието на близо 1000 агенции и фирми за преводи и легализация на документи в малка страна като България с население от около 7-8 млн. души конкуренция безспорно съществува. Повечето от тях обаче разполагат с малък екип от преводачи, които не биха могли да се справят с големи по обем преводи за кратък период.
Някои от агенциите дори работят предимно с преводачи на свободна практика, които превеждат вкъщи. Това допълнително затруднява координацията и съответно намалява качеството на предлаганите услуги.
При всички тези обстоятелства пазарът си остава висококонкурентен основно заради това, че никой не знае и не се интересува от качеството на преводите.
- Как би могло да се подобри качеството на преводите?
- България разполага с отлични според мен преводачи. За да кажем обаче как би могло да се подобри качеството на предлаганите услуги, трябва да отговорим на въпроса, кой е отговорен за него.
В това отношение България не се различава от много други държави, където в почти всяка компания има човек или група хора, които правят преводите за нуждите на компанията.
В повечето случаи обаче това не са професионалисти, а секретарката, друг служител или просто никой. Да вземем за пример една германска банка, в която работят около 400 души. Всеки от служителите владее английски или друг чужд език и може да изпълнява ролята и на преводач.
В резултат на това липсва необходимата координация и ефективност на дейностите.
