Царството на памперсите

Водата е изключително важна част от моя живот. С ръка на сърцето мога да заявя, че не мога да живея без вода, като напълно се абстрахирам от биологичната гледна точка. За мен водата е магия, притежава невероятното качество да ме успокоява, а понякога дори хипнотизира и приспива.

Като любител на природата, а както се разбра и пристрастена към водата, често ходя на малки екскурзийки с приятели. Събираме малко багаж, приготвяме въдиците и палатките и потегляме към определената дестинация. Без значение дали ще сме на някой язовир или река, в повечето случаи водата е неотменна част от пътешествието. И тъй като възприемам себе си като добре запозната с българските начини за „опазване ” на природата, реших да споделя извращенията, на които съм била свидетел, и своето възмущение.

Всеки е „срещал” „разхождащи се” кофички от кисело мляко, „държащи се за ръка” с опаковки от чипс и „бясно бягащи ” след тях пластмасови бутилки в различни форми и разцветки. В сравнение с историята, която искам да споделя, тази картина е истинска идилия.

Преди време решихме да отидем на палатка за една вечер и, след известно обмисляне, избрахме дестинацията – язовир Искър. Стигнахме до язовира и започнахме обичайното търсене на подходящ терен за опъване на палатка. Намерихме едно място, което в тъмнината изглеждаше добро. Запалихме си огън, хапнахме, поговорихме си глупости и легнахме да спим. Дотук добре – вода, дървета, палатка – красота.

Събуждам се сутринта, протягам се, вдишвам – мирише на нещо различно от София, дърпам ципа на палатката, гледам напред – вода, нагоре – небе, наляво .... използвани ПАМПЕРСИ !!! Да – памперси, царствено извисяващи се на „трон” от огромна камара боклук. И както бихме си го казали „по български ” – те ти природа, те ти „хубава си, моя горо, миришеш на” ... бебешко ако ! Срам, позор и мизерия.

Ясно е, че след тази гледка никой няма нужда от кафе и разсънването настъпва мигновено. Решихме да посъберем колкото боклук можем и да го изгорим. Е, събирахме, събирахме, ама край нямаше онзи боклук. Честно казано, не изгорихме памперсите, бяха си страшни – надничащи „изпод вежди” с едни големи кафяви „очи”, забулени в мизерия... така де – мистерия.

И при положение, че толкова пъти съм се чудила колко трябва да са прости хората, които си изхвърлят кофичките от кисело мляко навсякъде, бях потресена, че простите индивиди вече раждат! Браво, „умни майки на България”, страшен пример давате на децата си, наистина СТРАШЕН!

И сега, в качеството си на обикновен човек, запознат с гледката на памерси до язовира, излагам моите елементарни начини за решаване на проблема със замърсяването на водоемите, нека първо ги почистим и след това да умуваме за устойчивото им използване. Вариантите са три, изискващи минимални усилия, планиране и финансиране.

Първо: създаване на почистващи групи. Без значение дали тези групи се организират от фирмите за почистване или други, важен е резултатът. Все пак е безработица, всеки мрънка, че няма работа. Ето начин хем да се почисти природата, хем да се открият повече работни места. С две думи – всеки печели.

Второ: налагане на глоби на тези, които замърсяват. Назначават се по няколко човека на водоем, природен парк или изобщо често посещавани места, като броят зависи от големината на съответния регион. Тези хора обикалят, следят за спазването на реда и ако видят някой да си изхвърля кофичката от кисело мляко или памперса на бебето на непозволените за това места – налага глоба. И отново – повече работни места, по-чиста България.

Трето: поставяне на кофи за боклук. Ако съществуваха боклукчийски кофи, замърсяването щеше да намалее значително. Толкова ли е трудно да се съберат няколко „умни чичковци” и да решат къде и на какво разстояние да поставят пет-десет кофи за боклук?! Можем само да се надяваме, че памперсите ще намерят предопределеното им място.

В заключение ще кажа, че аз съм един ядосан млад човек. Ядосвам се, защото не е нормално в толкова красива страна с море, реки, язовири, планини, четири сезона – неща, които много малко страни притежават накуп, природните ресурси да се приемат за даденост! Не е нормално във водите на България вместо лодки и хора да плуват пластмасови бутилки, памперси и фекалии! И ако нещо не се случи в най-скоро време, памперсите ще се разтворят и всички ще потънем в една огромна тоалетна с море, реки, язовири, планини и четири сезона!