С влизането на България и Румъния в ЕС източното православие придобива по-голяма тежест, се казва в информация на протестантската телеграфна агенция ЕПД (EPD.de). Ето по-важното от материала, представен от Българската редакция на радио "Дойче веле":
Едно от последните допитвания, направени по поръчка на Брюксел, разкрива, че между старите страни членки на ЕС и новоприсъединилите се България и Румъния има значителни различия по отношение на манталитета и ценностите.
Докато половината европейски граждани смятат, че влиянието на религията е прекалено голямо, в Румъния това мнение се споделя от 1/3 от населението, а в България от 20%.
Освен това в двете страни толерантността към теми като хомосексуалност и наркотици е значително по-ниска, отколкото в ЕС.
И двете нови еврочленки са предимно източноправославни. По този начин картата на вероизповеданията в ЕС придобива нов облик.
Тежестта на православната вяра в съюза се увеличава значително
Досега като източноправославни в ЕС се определяха 10 млн. от гражданите му, по-голямата част от тях - гърци.
Гърция е член на ЕС от 1981 г., а от 2004 г. в ЕС влезе и остров Кипър, т.е. онази част от него, която е населявана от източноправославните кипърски гърци.
Православни църкви, макар малко на брой, има в Полша, Чехия, Словакия и западноевропейските държави. С включването на България и Румъния обаче броят на изповядващите тази религия в ЕС ще нарасне на 35 млн. души.
Това естествено ще постави традициите им на по-централно мястото във вниманието на световната общественост. Според Райнхард Пьоле от протестантския Институт за вероизповеданията за Запада
православието е все още чуждо и до голяма степен непонятно
За разлика от западните църкви, източноправославната не се схваща като активен участник в гражданското общество, а по-скоро като закрилница на национално-религиозните традиции в страната.
Според западни теолози най-добри са контактите им с румънската църква, която от 1961 г. е част от Световния църковен съвет.
За разлика от нея, Българската православна църква е по-малко отворена за идеята на икуменията*, обединението на християнските църкви.
Българската православна църква напусна икуменическия съвет на църквите и конференцията на европейските църкви през 1998 г.
Мотивите за това бяха продиктувани от вътрешни противоречия, както и от критиките на българските духовници спрямо западния либерализъм и плурализъм.
И днес в централата на ЕС в Брюксел има няколко представителства на източното православие - на вселенския патриарх в Истанбул, на гръцката и на руската църква.
*Икуменизъм се нарича движението, започнало по протестантска инициатива в началото на века, първоначално имащо за цел сближение между различните християнски деноминации на базата на мисионерството и милосърдната дейност. От християнско движение той вече е преминал през стадия на световна организация и днес се явява като основен компонент на официалната идеология.
