Идеята за срещата е на автора на "Фашизмът" д-р Желю Желев и бившия син министър Димитър Луджев, които били предизвикани от неочакваните претенции на разни политически сили към сакралната дата, смятана за начало на демократичните промени у нас.
Намекът е най-вече към бившата БКП и затова лозунгът е "Вземете си Девети, оставете ни Десети".
На срещата от 17 ч. са поканени някогашните радикалдемократи Михаил Неделчев и Елка Константинова, правозащитничката Антонина Желязкова, писателите Георги Мишев и Марко Ганчев, синдикалният лидер д-р Константин Тренчев, главната редакторка на в. "Култура" Коприна Червенкова, бившите министри Асен Мичковски и проф. Николай Василев, дисиденти като Деян Кюранов и Петър Слабаков, Петко Симеонов и Йордан Василев, "зеленият" лидер Александър Каракаченов, дори външният министър Соломон Паси, някога депутат на СДС във Великото народно събрание.
Датата на тази носталгична среща съвпада със сбирката на десните сили, която също е насрочена за НДК, но в по-ранните часове на деня.
По този повод ви предлагаме интервюто с д-р Желев от вчерашния в. "Труд", където първият лидер на СДС и първият демократично избран държавен глава разказва за дисидентските прояви у нас в навечерието на пленума на БКП на 10 ноември, когато Тодор Живков бе свален от поста "генерален секретар" на Партията?
- 15 години изминаха от промяната на 10 ноември 1989 г. Каква е вашата оценка за тях?
- Българският преход, макар и по-забавен от другите държави в Централна Европа, общо взето, се движеше по същата схема.
Най-напред бяха срутени основите на еднопартийната система, бяха премахнати цензурата върху печата и контролът върху синдикатите.
Всичко това вървеше успоредно с изграждането на гражданско общество.
Но когато стигнахме до същността на прехода - икономическия етап, СДС, който трябваше да го оглави, се провали.
А с това провали и себе си в края на 1992 г.
Не искам да бъда криво разбран, не че БСП е свободна от отговорност, но ние смятахме, че тя е неспособна да извърши прехода поради нейната нереформираност.
Развитието на нещата потвърди това.
Тя на два пъти спечели властта и на два пъти управлението й бе пометено от улицата.
Луканов така и не можа да започне реформите.
А СДС, чието историческото призвание бе да ги извърши бързо, смело и без прекъсване, се заплете във вътрешни интриги и последователно сдаде законодателната, изпълнителната и местната власт.
Проф. Беров нямаше подкрепа за реформи и бяха загубени две години.
Виденов се опита да върне нещата доста назад и така отидоха още две години.
Съсипаха се моралните, политическите и материалните ресурси за извършване на прехода.
Иван Костов започна отново реформите, но те бяха съпроводени с голяма корупция, което хвърли сянка върху тях.
- Каква е целта на срещата, която се организира утре (бел.ред. - днес) в НДК?
- Тя е по желание на много тогавашни дисиденти, възмутени от това, че БСП си приписва заслугата за промяната на 10 ноември и че не се споменава нито дума за ролята на опозицията.
Те дори искат на срещата да се издигнат лозунги към лидерите на БСП като: "Дръжте се за 9 септември, не пипайте 10 ноември! Той не е ваш!", "Помни 9 септември, пази 10 ноември!", "Още 15 години ли ще ви трябват да разсекретите материалите от пленума на 10 ноември!".
Защото речта на Живков на този пленум е много песимистична, той пет пъти повтаря "Руши се!" и заключава, че няма сила, която да спре разрухата.
А БСП приписа тази разруха на демократите!
- Никаква ли заслуга няма БСП за промяната?
- Разбира се, преврата го направи БКП. Но причината, която я принуди да го направи, бе възходящото и бурно развитие на демократичния процес.
През февруари 1989 г. бе основана КТ "Подкрепа", през март - Комитетът за защита на религиозните свободи на Христофор Сьбев, през април - "Екогласност".
През лятото започнаха да се обаждат николапетковистите, възникна Съюзът на незаконно репресираните след 1945 г.
- Кога започнаха разговори за обединение на тези организации?
- В края на август 1989 г.
Имаше четири събирания в квартирата на Георги Спасов - срещу пазара "Ситняково".
Беше избрано и името - СДС, измисли го Георги Спасов.
Искам да подчертая, че това не беше някаква мъртва опозиция.
Още през май неформалните организации излязоха с декларация срещу антинационалната и пагубна за България политика на Живков към българските турци.
Бяхме наречени "национални предатели" и "родоотстъпници" на митинг на ОФ пред НДК в София и по-късно на зарята за Ботев лично от шефа на генералния щаб ген. Христо Добрев.
През август излязохме с още една декларация срещу режима на Живков.
Така че да се твърди, че не е имало опозиция, това са пълни простотии.
Ами това, което направи "Екогласност" на 26 октомври пред "Кристал"?
След което властта бе принудена да разреши публичното появяване на неформалните организации.
Това стана на 1 ноември в кино "Петър Берон".
На следващия ден пак там бе първото открито събрание на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, където правостоящите бяха повече от седящите.
На 3 ноември бе шествието до Народното събрание срещу проекта "Рила-Места".
Хората престанаха да се страхуват.
Журналистката от "Свободна Европа" Румяна Узунова, която бе в София за провеждащия се Екофорум, открито вземаше интервюта и директно ги предаваше в Мюнхен.
И никой не смееше да я пипне.
Властта започна да губи контрол.
БКП разбра, че ще изтърве напълно положението в столицата и за да не загуби стратегическата инициатива, свали Живков и си приписа заслугите, че е отворила пътя на демократичните процеси.
Ако бяха закъснели месец, щеше да се стигне до сблъсъци.
- Достатъчно силна ли беше опозицията, че да свали сама режима на Живков?
- Разбира се, че към това време, въпреки своя възход, опозицията не можеше сама да свали режима. Към края на 1989 г. това можеше да се случи, но щеше да се стигне до насилие и ексцесии, както в Румъния.
А демократична опозиция не може да се занимава с конспирации, заговори и преврати.
Тези неща открай време са патент на комунистите.
Перестройката на Горбачов разруши моралните политически и икономически основи на комунизма и отвори очите на хората, жертви на комунистическата пропаганда.
Съюзник на българската опозиция бяха и нежните революции, които станаха по това време в страните от Централна Европа - Полша, Унгария, Чехословакия...
- Внучката на Живков е днес депутат, синът на висш партиен функционер е лидер на БСП...
- Не бих придал голямо значение на тези две явления, ако те не бяха придружени от опити и желание за реабилитиране на предишния режим и на самия Живков - диктатора, който персонализираше тоталитарния режим.
Издигнаха му паметник, появиха се стари номенклатури от неговата епоха, които досега мьлчаха, но са счели, че те трябва да правят преоценка на събитията отпреди 15 години.
- Дълги години СДС казваше, че 10 ноември е вътрешнопартиен преврат, следователно да си го чества БСП. Това не даде ли инициативата на столетницата?
- Доскоро СДС смяташе, че демокрацията започва едва ли не от Иван Костов.
Това беше глупава и недалновидна позиция, която на всичко отгоре не отговаря и на историческата истина.
Защото опозицията предизвика 10 ноември.
- Срещата на десните партии на 10 ноември не е ли все пак опит за помирение със старите седесари?
- Какво точно ще стане и до каква степен ще бъде успешна тази инициатива, не знам.
Но смятам, че това е правилната политика и правилният ход за десницата.
И то не само за нейните партийни интереси, но и за интересите на България, за нормалното протичане и функциониране на демократичния процес.
Демокрацията е като птицата - тя може да лети само ако има две равностойни крила - дясно и ляво.
