С амо процеси срещу публични фигури могат да върнат доверието на гражданите в съдебната власт, заяви главният прокурор Борис Велчев при представянето на доклада "Антикорупционните реформи в България: основни резултати и рискове".
Той призна, че държавното обвинение има
проблеми с доказването на корупцията,
но подчерта, че прокуратурата се нуждае от стабилни доказателства, а не от съмнения или слухове, за да убеди съда във виновността на човека, когото изправя на подсъдимата скамейка.
За първата година откакто е главен прокурор Велчев е бил потърсен едва от двама души, които са подали сигнали за корупция в съдебната система, обясни самият той.
Явно българският гражданин заради липсата на доверие у нас
предпочита да дава подкупи, а не да ни сигнализира,
когато му поискат пари, обяви обвинител №1.
Ако не получим съдействието на гражданите, нашата борба с подкупите обаче е обречена, подчерта Велчев.
Той изтъкна, че всички се взират в МВР и прокуратурата за всяка нередност и считат, че единствено те трябва да се справят с корупцията, а в това време се създава максимален комфорт на различни други контролни органи, като държавните митници, данъчните власти, строителният надзор, ветеринарният надзор, санитарният контрол и др.
Според главния прокурор хората се вглеждат в корупцията по високите етажи на властта и се подценяват всекидневните й прояви - например сред лекарите, в администрацията, в образованието.
"За мен най-опасна е корупцията в съдебната власт. Ако нямаме морални съдии, как ще осъдим корупцията", коментира главният прокурор.
Според доклада "Антикорупционните реформи в България - основни резултати и рискове", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), през 2006 г. страната ни губи от корупцията повече отколкото е средногодишният размер на европейските фондове, предвидени за страната.
При това тези загуби са факт едва от три области - 1 млрд. лева при обществените поръчки, 800 млн. лева при замяната на земи и управлението на държавна собственост и 300-400 млн. лева от контрабанда през безмитните магазини.
Засилват се нагласите сред населението и бизнеса, че политическата корупция - при членове на правителството, народни представители и кметове, се увеличава и се затваря в корупционни мрежи, по-популярни като "обръчи от фирми".
За последните шест месеца има 1706 досъдебни производства за корупция. На прокуратурата са предадени 705 души за 592 случая, като осъдени са 257, съобщи министърът на вътрешните работи Румен Петков на същия форум.
За същия период са получени 8 000 сигнала, като се разглеждат само случаите, които не са анонимни.
В МВР са уволнени трима служители, а за 16 се водят досъдебни производства. В министерството са създали система за гарантиране сигурността на служителите, подали сигналите.
Според Петков най-важното в борбата с корупцията е
да се поддържа диалогът с неправителствените организации
и с гражданите.
Като страна членка на ЕС България трябва да изразява и известни несъгласия с някои от констатациите на Европейската комисия и да изисква по-голяма помощ и съдействие, смята министърът.
Държавната администрация е намаляла с 5300 души, съобщи колегата му Николай Василев, който оцени този факт като много позитивен.
"Доказано е, че
колкото по-малка е администрацията, толкова по-малко са наблюдаваните корупционни практики
По този начин са се увеличи и доходите на хората, останали да работят в държавната администрация, което дава основание да се счита, че те не биха се повлияли от някакъв вид незаконни доходи", обясни той.
"По-ниските данъци в държавата създават много по-добри условия за бизнеса. Освен това 160 режима за лицензиране са опростени, предстои одобрението на още 8 по-лесни режима", каза още Василев и допълни, че формите на електронното правителство също са принос в борбата с корупцията.
В парламента предстои да влезе Закон за електронното управление, който е един от най-авангардните в Европа, обяви той.
"Експериментът с въвеждането на заплащането на едно гише с единен фиш на гранично-пропускателния пункт Лесово е с много добри резултати. Увеличили са се приходите, като до края на 2007 г. ще се въведе такава система на 11-те сухопътни външни гранични пункта на България", каза министърът.
Битката с корупцията може да бъде спечелена само ако българският народ поиска това, заяви американският посланик у нас Джон Байърли при представянето на документа.
За първи път системата за мониторинг показа, че има промени специално в администрацията и намаляване на корупцията там, коментира Байърли, цитиран от БГНЕС.
Той обаче подчерта, че за първи път през последните години българските граждани определят корупцията като основния проблем, пред който е изправена страната.
"Само в областта на обществените поръчки около 20-25% от целия бюджет за тях отива за корупционни сделки. Това отблъсква чуждите инвеститори, които са финансовият източник за България", подчерта американският посланик.
По този начин българските граждани плащат данък "корупция",
обясни той.
"С особена сила това важи за публичните сектори като здравеопазване и образование, където се отчитат 900 млн. лв, отиващи в сивия сектор. Това е почти годишният бюджет на тези сектори.
Не че в САЩ няма корупция, но към нея има пълна нетърпимост и двама конгресмени са вече в затвора", каза дипломатът, който изрази пълната си подкрепа за дейността на главния прокурор Борис Велчев.
Неговите успехи последните месеци и седмици са забележителни, смята Байърли.
"По този начин и българските граждани се уверяват, че борбата с корупцията не е загубена кауза.
Социолозите наричат повратна точка
момента, когато една идея премине в практически опит
По отношение на корупцията има три условия - първото е да има успех даден сектор или област, какъвто в България е случаят с намаляването на корупцията в администрацията, второто е да има обществена нетърпимост и третото е, когато и политическите партии променят поведението си", обясни Байърли.
Първите две условия вече съществуват в България, остава и политическите партии да направят прозрачно финансирането си и хора от властта да бъдат наказани за корупционното си поведение, смята американският дипломат.
