Последните социологически изследвания в България показват, че на министър-председателя Симеон Сакскобургготски, българският цар без трон, доверие гласуват едва 28% от гражданите на страната. 21% е доверието в правителството, 15% - в депутатите, и 9% - в управляващата "партия" Национално движение "Симеон Втори"(НДСВ). Въпросът е защо се получава така, след като преди две години в Симеон като глава на правителството вярваха 70% от българите, пита се вестникът.
На 6 април 2001 г. в специална декларация настоящият премиер обяви намерението си да създаде Национално движение "Симеон Втори", за да участва в парламентарните избори. На 17 юни същата година НДСВ спечели изборите с 42,3% от гласовете и получи половината от депутатските места. На 24 юли Симеон сформира коалиционно правителство и го оглави.
Сакскобургготски стигна до върха като резултат от протестен вот, както и благодарение на личната си харизма. Протестното гласуване бе неизбежно след няколкото поредни провала на редуващите се в управлението на страната "лява" и "дясна" партия. "Гладният стомах" на електората се разбунтува не само срещу начина, по който се ръководи страната, но и срещу установената двупартийна система.
От една страна, българинът ненавижда институциите на властта (партии, парламент, правителство), при все че не познава техните механизми и принципи на работа. От друга страна, повечето очакват държавата да реши всичките им проблеми. Симеон отвърна на тези очаквания по един популистки начин. Вместо нова партия, той създаде национално гражданско движение. В най-близкото си обкръжение царят не допусна (с малки изключения) фигури от бившия управляващ елит.
Неговата предизборна програма съдържаше патетически призиви за нов морал, за обединение на нацията около изконните български ценности. Не липсваха обещания за бързо и качествено повишаване (за 800 дни) на стандарта на живот; за борба с корупцията и за понижаване на данъците. Към този щедър популизъм бе прибавена и личната харизма на Симеон, с ореола на невластвалия (т.е. некомпроментиран) "цар". Всичко това доведе до огромна популярност и убедителна победа на изборите.
За изпълнението на такъв вид програми обаче невинаги достигат ресурси. Преходът към ефективна пазарна икономика е възможен с предприемането на строги мерки, които са непопулярни сред избирателите. Теоретически правителството стои пред избор: или "лява" икономическа политика и банкрут за страната, или "дясна" икономическа политика и разочарование за масите, т.е. загуба на доверието и властта. На практика съществува и среден вариант, който обаче предполага дългогодишна агония.
Ето това са причините за неоправдано лошата работа на парламента, правителството, и "партията" НДСВ. Оттам са и недостатъците в законодателството, провалите в изпълнителната власт и неадекватните политически ходове. Всички тези фактори обаче имат по-малко въздействие върху рейтинга на управляващите и много по-голямо върху неудовлетвореността на електората, коментира "Известия".
В България рано или късно всеки лидер се сблъсква с разочарованието на съотечествениците си, констатира изданието. Симеон не стана изключение. Той не разруши съществуващия порочен политически модел със свойствените за него техники, а изкусно се вписа в него. Опита се да направи същото, което сториха неговите предшественици, даже и малко повече. С предизборните си обещания Сакскобургготски провокира свръхочаквания в своите съотечественици, а последвалото поведение предизвика свръхразочарование у тях, смята руският вестник.
Наясно ли е с всичко това Симеон Сакскобургготски? Несъмнено. Ако не се е досетил сам, вероятно са му помогнали неговите многочислени съветници. И какво последва? Няколко козметични промени в ръководството на парламентарната група и кабинета, след което царят си позволи отпуск, без да сметна за необходимо да се отчете пред обществото за двугодишното си управление. Понеже "царете" не са длъжни да се отчитат пред никого.
Симеон замина за Испания да поиграе с десетте си внучета, а когато се върна в България, продължи да си играе със съдбата на 8 млн. българи. Премиерът не се интересува от рейтинги и в крайна сметка още за година-две той ще бъде спокоен за положението си.
криза, която тихо расте" />
