Първанов пред ФАЦ: Амбицията ни е да изпълним изискванията на ЕК

Под заглавие "Само ясната перспектива може да поддържа мотивацията" авторитетният консервативен германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (FAZ.net) помества интервю с българския президент Георги Първанов. Поводът е започващата днес двудневна визита на държавния глава в Германия.

Първият въпрос към президента е дали е оптимист по отношение на очаквания през май доклад на Европейската комисия за развитието в България.

Знаем, че сме под внимателното наблюдение на EK, отбелязва в Първанов, който подчертава, че амбицията на България е да изпълни всички изисквания на Комисията.

Убеден съм, че това ще ни се отдаде, включително в области като борбата с организираната престъпност и реформата в съдебната система, споменати в последния доклад за напредъка, казва българският президент, който се определя като умерен оптимист, имайки предвид и че някои от водещите държави членки на ЕС, вече са ратифицирали присъединителния договор на България.

Очаквате ли вътрешнополитически последствия, в случай че присъединяването на България бъде отложено с една година, пита журналистът Михаел Мартенс.

Това ще се окаже нов коз в ръцете на явните и тайните противници на европейското членство на България. Забавянето ще има определени икономически последствия, изтъква Първанов.

Само ясната перспектива за присъединяване към ЕС на 1 януари 2007 г. би могла да поддържа високия градус на мотивацията, с която българското общество и икономиката провеждат реформите.

В интервюто президентът заявява и че отношението към България и Румъния в рамките на присъединителния процес не би трябвало да е като към врагове, а като към тандем, който заедно може по-бързо да достигне целта.

Във връзка с преговорната глава 24, отнасяща се до вътрешната сигурност и правосъдието, Първанов изтъква, че са приети няколко нови закона, преди всичко новият Наказателен кодекс и Законът за МВР.

Следващите дни ще е второто четене на промените в конституцията, които се подкрепят от мнозинството в парламента. Но, разбира се, най-важно е приложението на тези закони, където, както подчертава Първанов, получаваме вече все по-добра оценка от европейските партньори, например по отношение на сигурността и граничния контрол.

Правителството демонстрира сериозна воля за борба с организираната престъпност, казва още президентът, и дава като пример задържането на множество босове от подземния свят в България.

Журналистът от "ФАЦ" пита и защо много от реформите като например приемането на новия Наказателен кодекс са извършени едва напоследък, при положение че две възприемани в чужбина като реформаторски правителства са управлявали в продължение на осем години.

Има промени, които имат нужда от време, за да назреят, отговаря Първанов. По неговите думи в правосъдието например е трябвало да се изчака, докато изтече мандатът на определени личности.

Към държавния глава е отправен и въпросът дали не е един вид горчива историческа ирония това, че в момента, в който България е на път да влезе в ЕС, тя се управлява от социалистическата партия, която до средата на 90-те години направи всичко възможно, за да попречи на западната интеграция на страната.

Като бивш председател на тази партия държа да прецизираме нещата, казва Първанов, който допълва, че социалистите никога не са били срещу присъединяването към ЕС. Те са изразявали съмнения само срещу членството в НАТО.

Освен това от средата на 90-те години насам партията претърпя значително развитие. Това бе процес на узряване, при който ние получихме и голяма подкрепа от страна на германските социалдемократи, казва Първанов.

В края на интервюто българският президент е запитан по повод данните за "Атака" в допитванията, дали България не е обхваната със закъснение от балканския вирус на национализма.

Първанов отвръща, че във всички европейски държави, включително страните членки на ЕС, в определено време са възникнали предпоставки, позволяващи на националистическите формации да влязат в парламента.

Европа може да ни се довери, ще се справим с този феномен, изтъква Първанов, който отбелязва, че българското общество от векове е развило културата на религиозна и етническа толерантност, за което има множество примери.