Н а неформалната среща между държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС в Лахти, Финландия, насрочена за 20 октомври, предложенията за бъдещи еврокомисари от България и Румъния вече трябва да бъдат в дневния ред, пише в рубриката "Лични" на в. "24 часа" Александър Андреев от радио "Дойче веле".
Това гласи неофициалната информация от Брюксел, според която председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу вече е изпратил две писма по въпроса до българския премиер Сергей Станишев.
Пак според неофициални информации в Брюксел очакват, че бъдещият български еврокомисар ще познава добре кухнята на Евросъюза и ще носи в багажа си опит от присъединителните преговори.
Разбираемо е, че по високите етажи на Еврокомисията биха искали да работят с "позната величина" и с колега, който не се опитва да налага партийни или тяснонационални интереси.
Междувременно в София дискусията за бъдещия български еврокомисар вече кипна и трудно се удържа под капак.
Вредно ще е за авторитета на България като скорошен член на ЕС, ако тази дискусия прерасне в поредния софийски политически скандал. А вредно за позициите на страната в ЕС ще бъде решение, продиктувано от вътрешнополитически или партийни съображения.
По "Дойче веле" се допитахме до политици и експерти в Берлин и в ЕС, които естествено запазват дистанция към българската дискусия, но повтарят няколко очевидни неща: българският еврокомисар трябва да бъде опитен и компетентен, да представлява страната си, но в същото време да е наясно с факта, че е член на една наднационална колегия.
Подобни съображения на няколко пъти изказан българският премиер Сергей Станишев. Тъкмо Станишев е човекът, от когото в крайна сметка зависи решението. И това за него е добър повод да докаже две неща.
Първо: че като министър-председател има последната дума по такива важни въпроси. И второ: че действително защитава единствено интересите на страната, а в случая - нейната добра позиция като скорошна членка на ЕС.
Това е трудна задача за Сергей Станишев, защото неговата тежест като премиер понякога се поставя под въпрос.
Наскоро го стори едно авторитетно британско списание, а в софийските коридори на властта по повод бъдещия еврокомисар се чуват не само предположенията, че в крайна сметка ДПС и Доган ще наклонят везните, но дори и намеци за напрежение между премиера и негови министри.
След като българският външен министър Ивайло Калфин открито оспори кандидатурата на Меглена Кунева, министърката по европейските въпроси беше атакувана и от свързаното с МВнР електронно издание "Пресцентър на България в ЕС".
Информационната агенция "Фокус" също излезе с публикации, косвено подкрепящи Калфин. И дали наистина някое посланическо назначение в близко бъдеще няма да се окаже резултат от схемите около бъдещия еврокомисар?
Най-късно тук стигаме до въпроса за ролята на президента Георги Първанов в схемите около комисарския пост. Защото Първанов не само назначава посланиците, но и сигурно има достатъчно основания да подкрепя своя бивш съветник Ивайло Калфин.
Кандидатурата, зад която очевидно стои Калфин, е на посланичката в Париж Ирина Бокова - една несъмнено много опитна, компетентна и талантлива дипломатка.
Работата обаче е там, че президентът няма прерогативи да се намесва в избора на българския еврокомисар.
Ако сглобим детайлите от този политически пъзел, можем да предположим няколко неща:
Първо - министър-председателят Сергей Станишев навярно по лично убеждение, но и заради общественото мнение в страната и в резултат от недвусмислените сигнали от Брюксел е склонен да подкрепи Меглена Кунева.
Второ - неговият външен министър Ивайло Калфин може би с негласната подкрепа на президента Първанов лансира кандидатурата на Ирина Бокова, която в средите на управляващата БСП очевидно има много по-добри карти от Меглена Кунева.
Трето - ако действително по тази линия се развие конфликт между Станишев, от една страна, и Калфин, от друга, премиерът ще изпадне в много неловко положение.
Откъдето и да го погледнем, такова стечение на обстоятелствата би отслабило позициите му в коалицията и би потвърдило съмненията на британското списание. Да не говорим, че и в Брюксел сигурно ще повдигнат вежди в изумление от непредсказуемостта на българската политика.
Все още има време въпросът да се реши без скандали и по най-благоприятния за страната начин. Още повече че става дума за много ограничен мандат - само около година и половина.
