О т години самата България бе източник на евтина работна ръка за Западна Европа. Сега нещата за черноморската държава се обърнаха, тъй като тя има остър недостиг за работници и се обръща към дългосрочни мерки за задоволяване на този дефицит, канейки виетнамци в производството и строителството, пише британският всекидневник "Файненшъл таймс".
"България използваше виетнамски работници по време на комунизма и те се вписаха добре. Ние ще предложим работа по договори с временно пребиваване", каза министърът на икономиката Петър Димитров в интервю за "Файненшъл таймс".
Икономическият растеж, който е изчислен отново на 6% тази година, доведе до недостиг на квалифицирана работна ръка в най-бедната държава от ЕС. Около 1 млн. българи работят извън граница според официални оценки - резултат от десетилетие масова емиграция на образовани и квалифицирани работници.
Официалната статистика за безработицата падна от 18% през 2002г. на по-малко от 6% през май т.г. Това обаче не отразява реалността на пазара на труда, тъй като включва висок процент стари хора, които най-вероятно няма да се преквалифицират, или такива от ромски произход, много от които не са квалифицирани.
Пазарът на труда е особено ограничен в София и в черноморското пристанище Варна, които са най-бързо развиващите се градове, откакто България се присъедини миналата година към ЕС. Двата града имат имат ниво на безработица по-малко от 3%.
Решението да се търсят работници от Азия следва успешната кампания за убеждаване на 500- хилядната българска диаспора в Молдова и Украйна да се завърне в България, като се предлага облекчен процес на получаване на българско гражданство.
Тази политика бе преосмислена след като хиляди "бесараби" отидоха да търсят работа в Испания, Италия и Гърция, веднага след получаването на българските си паспорти.
"Работниците от диаспората са много търсени, тъй като нямат проблем с езика. Това, което искаме е да въведем зелени карти, които да изискват 5 години работа тук, за да могат да кандидатстват за български паспорт", обясни Димитров.
Друга мярка е да се съкратят 12 000 обществени работни места преди парламентарните избори през следващата година, "за да се осигурят допълнителни служители "бели якички" за частния сектор", каза финансовият министър Пламен Орешарски.
България не бе силно засегната от световната ипотечна криза, но растежът е предвиден да се забави около 5,5% през второто тримесечие от 7% - през първото.
Най-сериозно липсата на работна ръка се усеща в строителството, туризма и ИТ сектора, споделя зам.-председателят на Българската стопанска камара Дикран Тебеян. Това лято незаети ще останат между 80 и 100 хил. работни места, изчислява той.
Макар заплатите в частния сектор да са сравними с тези в Румъния и Централна Европа, те скочиха с 24% през първото тримесечие на 2008 г., след като бяха повишени с 23% миналата година, пише изданието. Според Орешарски след скока в цените на храните и горивата, ръстът на заплатите "сериозно допринася" за високата инфлация в България - 14,3%, втората по величина в целия ЕС.
Макар че отливът на работна сила от България може да се стабилизира тази година заради нарастващото заплащане на труда и по-ниските темпове на растеж в Западна Европа, много малко са тези, които се биха върнали да работят отново в родината си, пише "Файненшъл таймс".
Вестникът цитира Мария Георгиева, която е служител в гръцка хотелска верига, според която е много малко вероятно да се прибере в България скоро. Дойдох тук, защото ми трябваше работа, останах, защото започнах на кариера, казва тя.
