А ко сте от типа хора, които предпочитат да чуят най-напред добрата новина, а после лошата, ето я: тази година не успяхме всички да умрем от птичи грип. А се очакваше пандемията да порази света.
Смъртоносният вирус H5N1 се прехвърляше от птиците към хората по цял свят, но за щастие не масово. През януари достигна Турция, която е почти Европа и вероятно ще стане през следващите 10 години, ако ЕС реши.
Здравните експерти прогнозираха, че е просто въпрос на време вирусът да мутира в хората и да се превърне в "невероятно ужасяващо нещо".
Това не стана. Все още можем да кихаме и да кихат срещу нас без опасност за живота. Засега.
Толкова за добрите новини - особено за американския президент Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър, за които тази година се оказа най-трудна за партньорството им.
Враговете на Вашингон и Лондон станаха по-уверени
Иракските бунтовници, талибаните, иранският теократичен режим, "Хизбула" - всички те просперираха с разсейването на илюзията за по-демократичен Близък изток.
В началото на годината Ирак не изглеждаше провал от гледна точка на Вашингтон. В крайна сметка Буш трябваше да признае, че Америка не печели войната в Ирак, където се състояха избори на 15 декември 2005 г.
Това бе последната фаза от серията "крайъгълни камъни" - избори, конституционен дебат и референдуми - с които приключи преходния период към независимо управление.
Това бе постигнато, въпреки месеците на политически пазарлъци, но насилието се засили и по същността си стана на още по-религиозна основа.
През февруари сунитските бунтовници взривиха Златната джамия в Самара - едно от най-светите места за шиитите. Шиитските ескадрони на смъртта отвърнаха, като се нахвърлиха срещу сунитското цивилно население.
Багдад, който някога бе град на съвместно съжителство между двата клона на исляма, бе разделен на верска основа. Убийствата следваха едно след друго.
До вчера (26 декември - бел.ред.) са убити 2978 американски войници, повече от загиналите при терористичните нападения на 11 септември 2001 г.
За Ирак са похарчени повече от 350 млрд. долара, а Белият дом поиска още 100 млрд.
Когато броят на американските жертви прехвърли 2000, започнаха да се задават сериозни въпроси колко е разумна войната. Дори процесът срещу Саддам, осъден на смърт през ноември, не помогна за спечелване на общественото мнение.
Междинните избори в САЩ през ноември показаха, че американското общество наблюдава събитията в Ирак. Това бе значителен фактор за тежкото поражение на републиканците на Буш, които загубиха контрол в Сената и Камарата на представителите.
Друг момент, който много повлия на гласоподавателите, бе серията от корупционни скандали след републиканците.
Малко преди изборите бе съобщено, че конгресменът Марк Фоли е изпратил "неприличен" имейл на млад стажант. Това не се прие добре, особено в южняшките щати.
Нанси Пелоси, старомодна представителка на левите демократи, бе номинирана за първата жена председател на Камарата на представителите, а министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд си подаде оставката след поражението.
Докато президентът продължаваше да държи на оръжията в Ирак, той бе посъветван да мисли по-гъвкаво от група ветерани държавници и политически съветници, които дори предложиха
Вашингтон да осигури помощ на Иран и Сирия, за да умиротвори Ирак
В Южен Ирак британците предадоха на иракчаните сравнително незначителни райони, но не успяха да установят пълен контрол върху Басра. Обещанията на политици за изтегляне на половината от 7-хилядната британска войска това лято, започват да изглеждат празни.
Действията на британските войски бяха още по-трудни в Южен Афганистан, който стана свидетел на възраждане на талибаните, свалени от власт преди пет години заради укриването на Осама бин Ладен.
Британски, канадски и холандски войници бяха замесени в най-сериозните сражения на войски на НАТО от Корейската война насам. Другите страни членки не проявиха голяма охота да изпратят войници на фронтовата линия.
35 британци бяха убити при над 100 самоубийствени нападения, извършени от талибаните и техните съюзници от "Ал Кайда" - тактика, неособено позната в страната до този момент.
Докато техните войски се сражаваха на два фронта, Буш и Блеър получиха болезнени уроци за цената на демокрацията в Близкия изток под формата на узаконен екстремизъм.
Чисто религиозни партии доминираха на изборите в Ирак, а в палестинските територии "Хамас" - хибрид между политическа партия и терористична групировка - спечели впечатляваща изборна победа през януари.
Успоредно с тежкия мозъчен удар, който получи левият израелски премиер Ариел Шарон - все още в кома, - бяха попарени растящите надежди за стабилност в сърцето на Близкия изток, след израелското изтегляне от ивицата Газа.
До края на годината териториите бяха заливани от насилие, тъй като Израел се опита да прекрати обстрела със самоделните ракети от въоръжените палестински фракции в нещо като миниатюрна гражданска война.
През юни израелският ефрейтор Гилад Шалит бе отвлечен от въоръжени палестинци. Седмици по-късно двама израелски войници бяха отвлечени от членове на "Хизбула" при дръзка акция през границата с Ливан.
Отговорът, по нареждане на новия премиер Ехуд Олмерт, бе бърз и мощен, но не решаващ. Израелските войски нахлуха в Ливан, докато самолетите сравниха със земята районите, които подкрепят "Хизбула" в Бейрут и Южен Ливан.
Повече от 50 хил. души се спасиха на борда на военни кораби и фериботи. Израелците обстрелваха жилищни квартали в градовете и селата на юг, твърдейки, че стрелят по легитимни цели на "Хизбула".
Израел бе принуден, не за първи път, да се сблъска с международното осъждане за "странични жертви". Доставяните от Иран ракети на "Хизбула" също убиха израелци, но бяха доста по-неефективни.
В края на 34-дневната война "Хизбула" успя да се утвърди като защитник на нацията, докато привържениците на шиитските милиции в Иран
останаха доволни от успешното "показване на мускули"
Шиитската държава продължи освен това да се меси в Ирак и се отнесе почти с пълно пренебрежение към искането на ООН за прекратяване на обогатяването на уран.
Иран ще стане цивилна ядрена сила в рамките на месеци, докато атомната бомба, както смята Западът, вероятно ще е готова до няколко години. В случай че сме забравили, президентът Махмуд Ахмадинеджад ни припомни няколко пъти, че Израел не трябва да съществува.
Друг член на "оста на злото" (помните ли тази фраза!?) - Северна Корея - се заинати и проведе опит с ядрени оръжия в планински полигон. ООН пак бе уклончива със санкциите, както стана и с Иран.
В Европа Сеголен Роаял отправи предизвикателство към французите да мислят отново за политика. Остава да се види какво точно мислят те, но е ясно, че фотогеничната претендентка на социалистите за президентските избори през април е удивително лишена от съдържание.
България и Румъния станаха най-бедните страни,
които досега са получавали членство в ЕС - те се присъединяват в понеделник, - докато страните членки се карат за турското членство.
Турция междувременно посрещна папата в началото на декември, малко след като той държа реч, в която цитира византийски император, който отхвърля исляма като източник на злото.
Папата възстанови мостове, но при пъстрия спектър от ислямски тероризъм, който продължава да тегне над Европа, отношенията между двете религии и култури остават крехки.
Към края на годината Сомалия тръгна на война с Етиопия. Столицата Могадишу е контролирана от фундаменталистка ислямистка милиция, която разгроми подкрепяните от ЦРУ религиозни групировки. Нов терор се заражда в Африканския рог.
Следващата година ще потърсим по-добри новини.
криза, която тихо расте" />
