От самото начало в Европейската общност са Белгия, Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия. През 1973 г. са приети Дания, Ирландия и Великобритания, после Гърция (1981), Испания и Португалия (1986), а през 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция.
Официалните тържества се състояха в ирландската столица Дъблин, тъй като страната е ротационен председател на ЕС през първата половина на годината. Там на 1 май под звуците на европейския химн - "Одата на радостта", бяха издигнати флаговете на 10-те нови държави. Историческото събитие слага край на разделението в Европа, останало от епохата на Студената война, изтъква Би Ти Ви (bTV.bg). Сега общата численост на населението в ЕС е 451 млн. души, а територията се увеличава с 1/4.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на 25-те се равнява на повече от 11 трилиона евро - показатели, съпоставими със САЩ. В обединена Европа вече се говори на 20 официални езика. Към територията на ЕС се прибавят 738 000 кв. км.
Присъединяват се 75 млн. граждани. Населението нараства с 20%, но всички тези хора ще допринесат за европейската икономика с едва 5%.
На официалната церемония по издигането на флаговете на 10-те новоприети страни присъства и българската делегация, водена от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. В Дъблин бяха и министрите Соломон Паси и Меглена Кунева. Първият ни дипломат коментира, че този ден е генерална репетиция за България, която се надява да стане пълноправен член на ЕС през 2007 г., а министър Кунева от своя страна предупреди, че пътят на страната ни ще бъде по-труден от пътя на 10-те новоприети.
"Не искам да предопределям точната дата, но ви казвам, че преговорите с България вървят много добре и аз не виждам каквито и да е значими препятствия, които да ме накарат да мисля, че ще има забавяне", заяви Романо Проди, председател на Европейската комисия по повод бъдещото присъединяване на страната ни.
Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген също бе категоричен, че големият европейски проект няма да бъде завършен, докато България и Румъния не се присъединят към ЕС.
Бъдещето ще покаже с какви трудности ще се сблъска разширеният ЕС, а в събота в Дъблин доминираха ентусиазмът и оптимизмът, разказва още Би Ти Ви. "През последните години вие чукахте на вратата на най-голямото европейско семейство. Днес ние я отваряме. И по известната ирландска традиция аз ви казвам: Сто хиляди пъти "Добре дошли!", каза в своето приветствие ирландският премиер Бърти Ахърн.
С прегръдката на границата между външните министри на Германия и Полша в историята останаха и последните сенки от Студената война. Концертните зали в Берлин и Варшава бяха свързани с телемост и над 300 млн. души по света можеха да гледат заедно изпълнители от новите страни членки.
Словения е единствената бивша югорепублика, която се присъединява към обединена Европа. Страните от някогашна Чехословакия отново са заедно в един съюз. Неописуема бе радостта и в трите балтийски страни, които за 14 години извървяха пътя от съветски републики до членки на НАТО и ЕС. Заради часовата разлика те и Кипър първи започнаха да празнуват.
Островът на Афродита посреща присъединяването разделен. Северната турска част остана смълчана, докато 30 000 души от гръцката част празнуваха до зори в Никозия. Фойерверки озариха и най-малката страна от десетте новоприсъединили се - Малта. Тържества имаше също на Бранденбургската врата, която близо половин век бе символ на разделението на континента.
От Германия дойде и още една празнична инициатива за отбелязване на европейското разширяване - призивът със символично разтворени чадъри всички на Стария континент да поздравят новоприетите държави. По призива на германския художник Михаел Вернер в празничния ден европейците отвориха чадърите си, за да почетат събитието. Отворихме ги и ние, като израз на желанието ни да намерим място под чадъра на обединена Европа, информира Би Ти Ви.
Тази година се навършват 26 години от убийството на писателя Георги Марков, заради което България си спечели репутацията на "страната на българския чадър". На 1 май обаче, българският чадър отново стана главен герой на деня.
"Българският чадър има доста негативен смисъл по света и оттук насетне искаме да преобърнем нещата и тоя български чадър да не е символ на тероризъм, а напротив - да е символ на приобщаването ни към една кауза", обясни главният редактор на сп. "Паралели" Борислав Колев. Изданието на БТА организира включването на страната ни да се включи в арт проявата "Повече чадъри за Европа".
