У нгарците ще гласуват на 12 април на най-значимите избори в Европа тази година, като Виктор Орбан – премиерът на страната и глобална икона на крайната десница – е изправен пред възможна загуба след 16 години на власт от бивш свой съюзник – Петер Мадяр.
Каква е историята и защо това е важно?
Най-дълго управляващият лидер в ЕС, Орбан, от 2010 г. насам превърна Унгария в това, което сам нарича „нелиберална демокрация“, обявявайки се за защитник на традиционните християнски семейни ценности срещу западния либерализъм и мултикултурализма.
Четирите му последователни правителства сериозно подкопаха върховенството на закона в страната – съдебната система беше запълнена с лоялни съдии, а до 80% от медиите на практика бяха превърнати в пропагандна машина на него и партията му „Фидес“. Той се превърна в основен „дестабилизатор“ в ЕС, влизайки в конфликт с Брюксел – който замрази милиарди евро финансиране – по теми като правосъдие, миграция, ЛГБТ права и по-скоро помощта за Украйна, както и санкциите срещу Русия, които той последователно блокира (включително последния пакет от 90 млрд. евро).
Орбан е и най-близкият до Москва лидер в ЕС, като продължава да купува руски нефт и газ и да се среща с Владимир Путин след началото на войната. Последни обвинения, че Будапеща е споделяла поверителна информация от ЕС с Кремъл, предизвикаха възмущение.
Той вдъхнови сходно мислещи лидери като Роберт Фицо в Словакия и Андрей Бабиш в Чехия, както и националистически фигури като Марин льо Пен във Франция и Герт Вилдерс в Нидерландия.
С други думи, изборите този месец ще имат последици далеч отвъд Унгария – страна, която представлява едва 1,1% от БВП на ЕС и 2% от населението му, но под управлението на Орбан играе роля, непропорционално голяма за размерите ѝ.
Кои са основните играчи и какви са платформите им?
62-годишният Орбан е подкрепен от Доналд Тръмп, Джорджа Мелони и Алис Вайдел от „Алтернатива за Германия“.
Като млад той е бил антикомунистически лидер, а с финансиране от по-късния си противник Джордж Сорос дори е изследвал в Оксфорд „концепцията за гражданското общество“.
Супермнозинството на „Фидес“ през 2010 г. му позволи да пренапише конституцията и да приеме закони, концентриращи изпълнителната власт, ограничаващи НПО и медиите и отслабващи съдебната независимост.
Тази година Орбан води типична популистка кампания, представяйки изборите като избор между война и мир. Според него избирателите могат да запазят Унгария като „остров на сигурност и спокойствие“ или да я хвърлят в хаос, ако изберат Мадяр, когото той описва като агент на Брюксел и Киев.
Социологическите проучвания показват, че избирателите са по-загрижени за вътрешни проблеми като здравеопазването и икономиката, която стагнира от три години. Цените на храните са почти достигнали средните за ЕС, а заплатите са сред най-ниските.
45-годишният Мадяр, бивш приближен на Орбан, излезе на политическата сцена преди две години след скандал с помилване по дело за сексуално насилие, довел до оставката на тогавашния министър на правосъдието Юдит Варга.
Бивш дипломат и юрист, той се дистанцира от „Фидес“, обвинявайки партията в корупция, и създаде партията „Тиса“, която спечели 30% на евроизборите през 2024 г.
Мадяр обещава проевропейска политика, край на зависимостта от руска енергия, независими медии и съдебна система, икономически растеж и борба с корупцията.
Как работи изборната система и кой може да спечели?
Орбан е направил стотици промени в изборните правила – намалил е местата в парламента до 199 и е създал избирателни райони, благоприятни за „Фидес“.
Това означава, че „Тиса“, макар и да води в проучванията, ще се нуждае от убедителна преднина, за да спечели мнозинство.
Средните резултати дават около 50% за опозицията и 39% за „Фидес“, но до 25% от избирателите са неопределени, а резултатите могат да се различават заради изкривената система.
„Фидес“ има силна подкрепа сред по-възрастните, докато „Тиса“ води сред младите и градските избиратели. Очаква се висока избирателна активност.
Какво може да се случи?
Възможни са три сценария: победа на Мадяр, която Орбан приема; победа, която той оспорва; или нова победа за Орбан.
Ако Орбан спечели, вероятно ще засили авторитарните тенденции и конфликтите с ЕС.
Ако загуби и оспори резултата, ЕС може да бъде изправен пред безпрецедентна ситуация, включително възможност за лишаване на Унгария от право на глас.
Ако приеме загубата, отношенията с ЕС вероятно ще се подобрят, но политиките по ключови теми като миграцията може да не се променят значително.
Дори при победа на „Тиса“, без супермнозинство, възможностите за реформи ще са ограничени, тъй като много институции и закони остават под влиянието на Орбан.
