Businesseurope: Конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва|Vesti.bg

Н ай-влиятелната организация на европейския бизнес – Businesseurope, представи редовното си изследване за състоянието на европейските икономики "Барометър 2014: Пролет", съобщиха от БСК.

Анализът на Businesseurope отчита, че едва 23% от препоръките от миналогодишното проучване са изпълнени, т.е. по-малко от една-четвърт от реформите са реализирани, а конкурентоспособността на ЕС продължава да отслабва, тъй като останалите световни икономики не са били в застинало състояние, в изчакване Европа да се възстанови.
Докладът показва още, че общата данъчна тежест в ЕС сега е 50% по-висока от тази в САЩ и 30% по-висока спрямо Япония, а средната данъчна тежест върху труда е 40% по-висока от тази в САЩ и Япония. Успоредно с това, през последните 5 години китайският БВП е нараснал с над 50%, а индийският – с 30%. Икономиките на САЩ и Япония вече изплуват от кризата, като се очаква през 2014 г. САЩ да реализира още 2.6% ръст.
Делът на ЕС в световните потоци на преки чуждестранни инвестиции падна до 24% спрямо 2012 г. и 40% спрямо 2000 г. Нарастващата конкурентоспособност на китайската и индийската икономики се отразява на повишената им атрактивност като инвестиционна дестинация. Макар ЕС все още да остава привлекателен за преки чуждестранни инвестиции, те намаляват, поради слабата икономическа перспектива и финансовата нестабилност на еврозоната.
Инвестициите в проучвания и иновации продължават да изостават от тези в САЩ и Япония, като делът на ЕС в приложните изследвания и патентите намалява; Административните изисквания за започване на нов бизнес в ЕС са три пъти по-тежки от тези в конкурентните икономики;
През последните 5 години 6 млн. работни места са били загубени в ЕС, в сравнение с около 1 милион в САЩ и толкова в Япония. По същия начин заетостта в ЕС понастоящем е около 68%, което остава далеч от целта за 75% заетост, заложена в стратегията "ЕС 2020". Повишаването на производителността на труда в ЕС през последните години е предимно благодарение на направени съкращения на персонала в големите европейски компании или в цялостно закриване на по-неконкурентните фирми.
Европейските бизнес организации оценяват реформите в своите държави предпазливо: За 15% от участвалите в проучването организации напредъкът е незадоволителен, а 50% го оценяват със смесени чувства; Най-високо (с 45%) е оценен напредъкът в областта на трудовия пазар; 20% виждат положителни реформи в областта на финансовата стабилност и достъпа до финансиране; По отношение на реформите в бизнес средата участниците в проучването вярват, че може да се направи много повече за намаляване на регулаторната тежест, подобряване на конкурентоспособността, намаляване на енергийните разходи и създаването на реален единен пазар;
Само 35% от бизнес организациите в Европа оценяват напредъка на реформите в областта на иновациите и уменията като задоволителни, а федерациите от традиционно силни икономики (особено в Северна Европа) са загрижени, че известното самодоволство в тази област може да доведе до загуба на лидерските им позиции в света.
Общата данъчна тежест в ЕС е по-висока от тази на основните международни партньори и конкуренти на Европа. Държавите-членки трябва да продължат да стимулират растежа чрез фискална консолидация, намаляване на текущите държавни разходи и защита на инвестициите, вместо с увеличаване на данъчната тежест.
Събитията от последните години показват, че устойчивостта на публичните финанси са от ключово значение за дългосрочния икономически растеж. Липсата на доверие към способността на правителствата да изплащат дълговете си може да доведе до самоукрепваща се спирала, при която повишените нива на задлъжнялост да водят до по-високи разходи по заемите, което от своя страна да изисква по-високо данъчно облагане за покриване на тези правителствени дългове. Положителна новина е, че държавите-членки отбелязват значителен напредък в намаляването на публичните дефицити, които се понижиха до 3.5% от БВП в края на 2013 г., в сравнение с 6.9% през 2009 г. Но съотношението "дълг:БВП" продължава да нараства през последните няколко години (от 74% до 90%), което е особено тревожно в контекста на демографските проблеми, свързани със застаряването на населението и нарастващите рискове пред дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Застаряването на населението, вкл. намаляването на дела на трудоспособното население, по експертни прогнози ще доведе до увеличение на публичните разходи за пенсии в ЕС от почти 2% от БВП до 2040 г.
От особена важност за повишаване на конкурентоспособността и подкрепа на реиндустриализацията на Европа е постигането на действително интегриран единен пазар, особено в областта на цифровата икономика, телекомуникациите и енергетиката.
Необходимо е да бъде разширена трансевропейската (вкл. националните) инфраструктура и да бъдат премахнати всички административни и технически пречки във всички видове транспорт, за да се гарантира адекватен достъп до инфраструктурните съоръжения. По същия начин енергийната инфраструктура следва да бъде напълно свързана помежду си с цел по-нататъшно интегриране на вътрешния пазар.
Решаваща предпоставка за успех особено в сферата на преработващата промишленост е сигурността на енергийните доставки на конкурентни цени. В този контекст държавите-членки следва да гарантират намаляването на въздействието върху енергийните цени на настоящите схеми за субсидиране на ВЕИ. Цените на електроенергията и на природния газ за промишлени цели са много по-високи в ЕС, отколкото в САЩ, Китай и Индия. Ако не се вземат спешни мерки в това отношение, има риск ценовата пропаст да нарасне и това рязко да влоши европейската конкурентоспособност. Покачването на енергийните цени за индустрията в периода 2005-2012 г. в ЕС е с 37%, докато в САЩ през същия период е налице спад с 4%. Това прави все по-трудно конкурирането на европейските компании на световните пазари. Цените на енергията трябва да позволяват на предприятията в ЕС да са конкурентоспособни на международните пазари. Необходимо е да бъдат поставени цели и приложени ефективни мерки за преодоляване на ценовите разлики спрямо големите конкуренти – САЩ и Япония, както и да се гарантира енергийната сигурност на Европа – именно тя трябва да се взема предвид при всяка политическа инициатива в ЕС.
Иновациите, уменията и технологичните възможности на ЕС са от основно значение за способността на Европа да създаде и запази висококачествени работни места с висока производителност във всички сектори на икономиката.
Водещата цел в "Европа 2020" в областта на образованието е най-малко 40% от 30-34-годишните граждани на ЕС да са с висше образование или еквивалентна квалификация. Тази цел, обаче, не е достатъчна, за да допринесе за развитие на иновациите и за конкурентоспособността. Необходимо е образователната политика да се фокусира повече върху насърчаването на практическия компонент, на възпитанието чрез труд, на базата на модели за обучение, отдавна утвърдени в редица държави.
Финансовата криза и въведените по-строги банкови регулации се отразиха негативно върху достъпа на фирмите (преди всичко на МСП) до финансиране, особено в най-засегнатите от кризата страни. Неизплатените заеми на фирмите към банките в еврозоната са намалели с 10% през 2013 г. Банковите заеми съставляват около 85% от финансирането на бизнеса в еврозоната и в Обединеното кралство. В САЩ, от друга страна, този дял е около 53%.
За да се осигурят отворени, динамични и мобилни пазари на труда, необходими са реформи, насочени към по-голяма гъвкавост и стимулиране на създаването на нови работни места, особено за млади хора. Съществено е да се отбележи съществуването на дисбаланси, които пречат на конкурентоспособността. Особено в страните, където ръстът на заплатите изпреварва значително ръста на производителността, се наблюдават големи загуби на работни места. Така например, от 2010 г. насам номиналната цена за единица труд се е свила с 14.0% в Гърция, 5.1% в Испания, 3.6% в Португалия и 3.1% в Ирландия.
Трябва да бъдат предприети по-сериозни структурни реформи на пазарите на труда чрез модернизиране на структурата на работните заплати и намаляване на данъчната тежест върху труда и заетостта.
В България негативно се оценява административното увеличение на минималната работна заплата въпреки изразеното несъгласие с това решение от страна на работодателите в хода на преговорите. /БГНЕС /