"Буена Виста": Когато нещата нямат оправия, махни с ръка и забрави|Vesti.bg

Тереса Гарсия Катурла и Хулио Алберто Фернандес, снимка: Георги Димитров-Бруно

За втора поредна година в България идва проектът Live From Buena Vista - The Havana Lounge, чийто автор е Пио Лейва, един от участниците във филма на Вим Вендерс "Буена Виста Соушъл Клъб".

(Вж. фоторепортаж на Георги Димитров-Бруно от концерта.)

За съжаление Лейва почина през 2006 г., преди да види проекта си осъществен. Оттогава на сцената почти всяка вечер излизат музикантите от Afro Cuban All Stars заедно със звездата си Тереса Гарсия Катурла, Янко Писако от филма на Вендерс, както и Хулиен Овиедо и магнетичният Хулио Алберто Фернандес, участвали в записа на култовия албум, който дава началото на "Буена Виста"-манията по света.

Ето какво казаха Тереса и Хулио Алберто специално за читателите на Нетинфо.бг:

- Добре дошли отново в България, една година по-късно. Каква разлика намирате сега?

Тереса: България вече ни познава и се надяваме, че както и първия път, ще ви хареса нашият спектакъл. Сега е малко по-различен и вярваме, че кубинската музика отново ще ви докосне.

Хулио Алберто: Спектакълът ни сега е още по-голям, по-приятен и по-зрелищен, защото винаги, когато идваме в България, носим нещо различно, за да можем да завладеем публиката отново.

- Каква е магията на "Буена Виста Соушъл Клъб"? След толкова години хората продължават да ви обичат.

Т: Каква е магията? Вероятно е кубинската музика, в която според мен се крие някакво специално вълшебство. Нашата музика е много специална, защото всеки път свирим и пеем от сърце, от душа и публиката я приема. Мисля, че това е магията.

ХА: Да, и можем да кажем още нещо на нашите приятели от "Нетинфо" - кубинската музика привлича хората, завладява ги, кара ги да се чувстват щастливи, да си тръгват с успокоена душа от концертите и да мислят за нея, да я правят своя, независимо от езика, страната, обичаите и културните си традиции. Мисля, че нашата музика винаги има този ефект.

Снимка: Георги Димитров-Бруно Т: И веселието. Предаваме на света веселието, което носим в себе си, въпреки всичките злочестини. Ние кубинците сме си такива във всичко.

- Кубинците винаги посрещат проблемите весели, с музика, с танци, а българите се депресираме. Каква е тайната?

Т: Затова ви носим весела музика, за да ви ободрим...

ХА: Точно така!

Т: Представете си Куба - животът е много труден, много суров, но ние с веселие, със силата, която ни дава природата на кубинеца, побеждаваме трудностите.

ХА: Да, когато някой е изправен пред трудности, но е весел, успява да ги победи, защото веселието го успокоява, прави го по-силен. Ако нещо има разрешение, го разрешаваш, ако няма разрешение - мятай го в раницата и давай напред.

В Куба има един рефрен: "Когато нещата нямат оправия, махни с ръка и ги забрави". Ако чашата ти се е счупила и няма как да се поправи - ще си блъскаш главата в стената или ще си намериш нова? За това става въпрос.

Ние, кубинците, сме с този манталитет, с тази характерна черта - изправени пред трудностите, ние израстваме. Хората често казват - как са могли да оцелеят при тези условия? Ами, заради това, което сме, смесица между испанското и африканското. Това е тайната - нашия етнос.

- Откъде черпите тази енергия да танцувате и пеете почти всяка вечер години, години наред?

ХА: Ами, това е традиция в Куба - всички пеят и танцуват. Нито един кубинец не е ходил на уроци нито по танци, нито по пеене, при нас е естествено. По-голямата част от най-големите ни певци са практици - Тереса, Рубен, Компай Сегундо, Ибрахим Ферер.

Не сме взимали часове по музика или каквото и да било - поели сме го от улицата, от квартала, в който сме живели, там сме чули възрастните, нашите предшественици - и Матадоро, и всички други - оттам сме се учили.

Т: А също така това е естествено вродено. Ставаш певец, защото това ти е дадено по рождение. И повечето кубинци са така.

Снимка: Георги Димитров-Бруно ХА: Най-големият от всички певци, които сме имали, беше природен талант - сядаше там с хората, пийваше едно малко и после пееше за тях, като че ли бяха в НДК.

Т: Компай Сегундо нито беше чел, нито беше писал музика... беше природен талант.

ХА: Компай Сегундо е писал малко музика, но е започнал като практик. Това, за което говорим - беше му вродено. В Куба има един термин - тробадорес - това са хора, които пишат песни и ги пеят, но също така и хора, които изпълняват песните на други и го правят добре. Защото понякога човек може да напише хубава песен, с хубав текст и хубава музика, но не може да я изпее добре.

Тогава идва друг, който не пише музика, не пише текст, но пее и интерпретира чувствата, вложени в песента от автора. Тогава резултатът е песен като "Дос гардениас", "Чан-чан", "Гуантанамера". За това става въпрос.

(Тук Тереса запява една от емблематичните песни за "Буена Виста" - "Гуантанамера", и увлича и Хулио Алберто и нашия екип да пеят).

ХА: Това трябваше да го запазим за финал.

- За какво мечтаете?

ХА: Това е дума с много широк смисъл. Аз например в моите мечти работя във всички форми на кубинската музика. От вокални дуети и триа до хор и оркестър. Мечтая е да работя със симфоничен оркестър - той да ми акомпанира, а аз да пея "Чан-чан", "Дос гардениас", "Ел куарто де Тула".

Т: Аз сбъднах тази мечта, Хулио, пях със симфоничния оркестър на Куба, (бел. ред. - Енрике) Перес Меса беше диригент. Всичките големци на страната бяха и аз пях болера, запях "Суавесито"...

(Двамата отново запяват, за да е пълно удоволствието на целия екип).

... после затанцувах с диригента, придърпах Перес Меса и го накарах да танцува. Това беше една от моите мечти, реализирана по-най-добрия начин.


video		Вж. кадри от филма на Вендерс с изпълнението на Чан-чан
video		Вж. кадри от филма на Вендерс с участието на Пио Лейва
video		Гуантанамера в изпълнение на Компай Сегундо

- Погледнете в бъдещето и ми кажете какво се крие там за "Буена Виста".

ХА: Бъдещето... да видим, проектът е вече на почти 12 години и все още съществува. Както е казал Галилео Галилей, когато го водили да го убият: "И тя все пак се върти", Земята се върти и "Буена Виста" продължава напред.

Т: Мисля, че кубинската музика ще продължи да съществува завинаги. "Буена Виста" вече положи основата.

ХА: Но също така има и още нещо важно - осигурили сме новата смяна, защото ще видите, че в групата ни има много млади хора, завършени музиканти на високо ниво. Те ще продължат нашето дело, което ние поехме от Матаморо, Компай Сегундо и другите. Те ще продължат след нас и ще са бъдещето на това, което бяхме ние. "Буена Виста" ще продължи да живее!

Накрая искаме да изпратим послание до приятелите на "Нетинфо", да им пожелаем много успехи и да изпратим силна прегръдка на целия български народ чрез "Нетинфо".

Т: И ви пожелаваме успешна 2009 г.

(Пълния запис на интервюто можете да видите във vbox7.com).

"Буена Виста" е много повече от една група в съвсем буквалния смисъл на думата. Това име носят много музикални формации, които вдигат на крака публиката по цял свят на всеки свой концерт. Общото между тях е произходът им. Както почти всички гениални проекти, и този се ражда... съвсем случайно.

През 1996 г. британският музикален продуцент Ник Голд кани в Хавана своя приятел Рай Кудър, известен американски китарист, за да запишат албум с изпълненията на двама музиканти от Мали и местни кубински изпълнители.

Когато пристига в Куба обаче, Кудър разбира, че на африканските участници в проекта е отказана виза. Тогава плановете се променят и Кудър и Голд решават да запишат албум с кубински сон. Албумът е завършен само за шест дни, но поставя началото на истинска "Буена Виста" мания по цял свят.

През 1999 г. Вим Вендерс снима филм за групата, което я прави още по-популярна.

Уникалното при "Буена Виста Соушъл Клъб" е, че съставът се мени и никога не са имали един основен вокалист. Всъщност хората, които записват албума през 1996 г., изпълняват само два концерта - в Амстердам и Ню Йорк, които са запечатани във филма на Вендерс.

Впоследствие различните членове на групата изнасят концерти самостоятелно или обединени, но никога не се събират отново.

Последвайте ни