- Какви са според вас изгледите за напредъка на Балканите и за присъединяването им към евроатлантическите организации? Смятате ли, че периодът на омраза е преминал?
- Ако се съди по позитивните думи, казани за Балканите на срещата на върха на НАТО в Прага и съвсем наскоро на форума на ЕС в Солун, расте усещането, че регионът е преминал критическата точка и е на път да се присъедини към евроатлантическите структури. Регионалното сътрудничество придобива нови форми, като например Адриатическата харта, която обедини САЩ, Албания, Хърватска и Македония за осъществяването на общ проект за подобряване на сигурността и ускоряването на демократическите реформи. Икономическата статистика е позитивна, особено за България, Хърватска и Румъния.
Освен това, всяка страна самостоятелно започва да решава тежките проблеми, препречващи й пътя към Европа. Ангажиментът на Сърбия и Черна гора за изкореняване на организираната престъпност и арестуване на лицата, обвинени във военни престъпления от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТЮ) е едно значително постижение. По мое мнение, това трябва да е десетилетието, когато на Балканите ще се установи нерушим мир, когато Европа ще приеме държавите от региона за пълноправни и постоянни членки на европейската общност и когато икономическите блага на демокрацията най-после ще станат реалност в Югоизточна Европа.
- Какви трябва да бъдат приоритетите на балканските страни, за да сложат край на упадъка и да направят пробив във всички сфери?
- Всяка страна е изправена пред специфични предизвикателства. След предотвратената неотдавна гражданска война гражданското и политическо общество на Македония отново изгражда взаимоотношения на търпимост. Сърбия и Черна гора полагат големи усилия да поставят под морален и политически контрол на гражданското правителство военните си и разузнавателни служби. Босна и Херцеговина все още изгражда единна правителствена и военна структура, в която Босна да бъде равноправна. Всяка страна има разширен списък на приоритети, произтичащи от нейния исторически опит като нация, но има три проблема, които, предполагам, са общи за всички балкански страни.
Най голямата заплаха за всички нови европейски демокрации е преди всичко организираната престъпност и корупцията на правителствено ниво. Според мен балканските народи се отнасят с прекалена търпимост към тези сили и в някои страни, изглежда, считат престъпността като един вид патриотизъм и политически протест. Търпимостта към престъпленията и корупцията не отговаря на евроатлантическата ценностна система и на европейските принципи.
Второ: регионалното сътрудничество все още е твърде слабо спрямо европейските норми. Политическите лидери на балканските държави не докрай осъзнават, че Европа е колективен спорт, а не индивидуално състезание. Някои страни предпочитат да живеят в един измислен свят, като че ли той се намира в друга Европа. Някои пък твърдят, че не могат да се сработят със съседите си, защото сътрудничеството би "възродило Югославия". Разбира се, такава предубеденост е неприемлива за една модерна Европа. Регионалното сътрудничество е необходима предпоставка за съществуването на европейския пазар и политическата интеграция.
Трето: отстрани се вижда, че механизмите и тактиките на комунистическите политически режими все още са характерни за региона. Личностите са по-важни от политиката. Да се постави прът в колелото на опонентите е по-важно, отколкото да се укрепи държавата. А личното замогване е по-важно от натрупването на обществено богатство. Президентът на САЩ Джордж Буш често говори за "политическа отговорност". Според мен това подчертава колко е важно парламентите и балканските гласоподаватели да изискват от своите политически лидери да поставят бъдещето на страната и децата си като пръв приоритет във всички отношения на политиката.
- През последните няколко седмици обстановката по отношение на сигурността в Македония се усложни. Предполагате ли, че съществува опасност от нова криза?
- Не. Току-що посетих Македония и съм впечатлен от новия министър-председател и обстановката на политическо сътрудничество в етническо и религиозно отношение. Що се отнася до моето лично виждане, политическото развитие на Македония и демократичните реформи в Албания през последните дванайсет месеца бяха едни от най-ярките събития в региона. Освен изграждането на вътрешната си политика, прилагайки охридските договорености, Македония изпълнява много отговорна роля и в рамките на Адриатическата харта. Това са причините, поради които мисля, че Македония е преодоляла кризисния период и има надежда да навлезе в един продължителен период на реализация на потенциал и растеж.
- Македония, Хърватска и Албания се надяват да получат през 2006г. покана за членство в НАТО. Дали това са реални срокове?
- Както вече отбелязах, действията на Албания, Хърватска и Македония в рамките на Вилнюската група, достигнали кулминация чрез обръщението им на срещата на върха в Прага, и по-късно подписването на Адриатическата харта на 2 май в Тирана, бяха наистина значими. Следващата стъпка е задействането на механизмите за регионално сътрудничество в рамките на Хартата и ускоряване на вътрешните реформи. Успешното присъединяване към НАТО и по-късно към ЕС ще зависи от политическата воля и ангажираност на тези страни, изразена чрез ускоряването на реформите през следващите 36 месеца. Бих казал, че те имат картбланш за членство в НАТО, стига да не го загубят.
Всички страни членки на НАТО, а така също и всички членки на ЕС, многократно повториха, че ще приемат Албания, Хърватска и Македония за членки веднага щом те докажат, че споделят евроатлантическите ценности като реформират институциите си и могат да споделят евроатлантическите задължения, като развиват ефективна регионална система за сигурност. С упорит труд и политически кураж това може да бъде постигнато към 2006г.
- ЕС изгражда собствената си външна политика и сигурност, и "Конкордия" е първата военна мисия, произтичаща от тази политика. Македония заявява, че ще се оттегли от "Kонкордия" до края на годината. Вярвате ли, че Македония ще бъде в състояние сама да се справи с конфликтните ситуации в бившите кризисни области?
- Мисията "Конкордия" отначало бе замислена като временна, предназначена за постигането на важни политически цели, а не толкова военни. Подкрепих привличането на ЕС в Македония не защото смятах, че тя не е в състояние да обезпечи собствената си безопасност, а защото присъствието на ЕС ускорява националното помирение и реализацията на Охридското рамково споразумение. На мен ми се струва, че мисията "Конкордия" потвърждава, че ЕС е готов да изиграе конструктивна роля за бъдещото присъединяване на Македония. Това говори не за слабостта на Македония, а потвърждава наличието на потенциал у Македония.
- Какво е, според вас, бъдещето на сръбско-черногорския съюз? Какви са перспективите на двата международни протектората - Босна и Херцеговина и Косово?
- Основното изискване към системата за сигурност в Западните Балкани е интеграцията на трите централнобалкански държави в Югоизточна Европа. Аз съм много доволен, че Сърбия и Черна гора са подали заявка за участие в програмата на НАТО "Партньорство за мир" и, че Босна и Херцеговина започва да разработва стратегия за постигане на независимост и, в крайна сметка, - интегриране. Мисля, че готовността на страните, подписали Адриатическата харта, да включат Сърбия и Черна гора, както и Сараево в работната група и дискусиите също е обнадеждаващо.
И все пак, мисля, че всички страни от Югоизточна Европа, включително Румъния и България, трябва да убедят Белград и Сараево в това, че никой не желае да остави Централните Балкани встрани от пътя към Европа. Централните Балкани все още трябва да бъдат убеждавани, че са длъжни да приемат риска и да отговорят на критическите за Европа условия - политическа отговорност, съгласие с решенията на Трибунала в Хага, нормите и законите, ако искат да се възползват от предимствата през този извънредно ползотворен период на европейската политика.
