"По улиците на Ирак те не искат да повярват, че Удай и Кусай са мъртви, докато не видят труповете им с очите си" - така е озаглавена уводната статия на "Индипендънт", която е в тон с разпространената новина късно снощи, че американците ще покажат снимки на убитите братя. В подобен дух е и заглавието в "Таймс": "Ирак се пробужда и иска да види телата като доказателство".
"Буш приветства падането на режима" - под това заглавие пък "Гардиън" вижда следствието от убийството на Удай и Кусай. Смъртта на синовете на Саддам е ключов момент, пише вестникът.
В коментар за "Индипендънт" Патрик Кокбърн обаче смята, че убийството на синовете на Саддам няма да спре нападенията срещу съюзническите сили. Според автора много от партизаните са бивши членове на партията БААС, но се сражават за собствените си интереси, а не за да върнат Саддам на власт.
Убийството на синовете на Саддам няма да отклони задълго вниманието и от изтъкнатите неубедителни причини за война срещу Ирак, смята в коментар на страниците на "Гардиън" Ричард Нортън Тейлър. Удай и Кусай бяха убити и доволните правителства на Великобритания и САЩ заявиха, че Ирак ще бъде по-сигурно място. Да, това сигурно е така, отбелязва авторът, но припомня думите на демократа конгресмен Ричард Гепхарт, че американската външна политика не е филм с Джон Уейн.
"Гардиън" смята за по-трезво мнението на британския външен министър Джак Строу, че е било по-добре Удай и Кусай да бъдат заловени живи. Ако те бяха заловени, можеха да дадат безценна информация за ядрените програми на Ирак, за местонахожденията на предполагаемите оръжия за масово поразяване, за "Ал Кайда" и дори за предишните вземания-давания на Саддам с американските правителства. Те дори биха могли да кажат къде е баща им, пише "Гардиън".
Връщайки се на конфликта правителство-Би Би Си, журналистът Борис Джонсън търси истината в коментар в "Дейли телеграф", озаглавен: "Но Андрю Гилигън беше прав...". Това, което наистина се случи, бе, че Гилиган и още двама журналисти откриха как главният експерт по програмите на Ирак за оръжия за масово поразяване е обезпокоен от изопачаването на данните на разузнаването. Отговорът на правителството бе безмилостно да публикува неговото име с надеждата, че Гилигън ще оттегли репортажа си. Планът се провали при трагични обстоятелства, пише Борис Джонсън в "Дейли телеграф".
На първа страница "Файнаншъл таймс" пише, че Тони Блеър е знаел седмица, преди името на Дейвид Кели да се появи в публичното пространство, че експертът на министерството на отбраната е информирал своите началници за решението си да бъде източник на Би Би Си за репортаж, посветен на "разкрасеното" досие за Ирак.
"Индипендънт" пък посвещата статия на изявлението на "Даунинг стрийт", че записът с думите на Кели, който Би Би Си ще предаде на разследването, всъщност потвърждава правилността на решението на правителството да критикува журналиста Гилиган.
