Заглавието на "Индипендънт" е: "Войната на Блеър - премиерът игнорира съвета на разузнаването"; "Таймс": "Блеър пренебрегва предупреждението за засилване на терористичната опасност заради войната срещу Ирак"; заглавието на "Гардиън" е подобно.
Според редакционната статия на "Файненшъл Таймс" често разузнавателната информация е неясна и недостатъчна, за да оправдае влизането във война. Вестникът отбелязва, че работата на комисията е разочароваща и пропусната възможност. Тя е разочароваща, защото отказва да признае, че твърденията на разузнаването за военните програми на Сададм Хюсеин са били погрешни. Изданието критикува доклада и за това, че не достига до очевидното заключение, че по принцип разузнаването не може да даде надеждна информация за война, особено срещу диктатори.
Другата голяма водеща тема е убийството на шведската външна министърка Ана Линд. "Индипендънт" смята, че жестокото убийство е принудило шведите да погледнат бруталната действителност в очите. "Шведите, които смятат, че са по-различни от европейците, са шокирани от убийството на Линд, което показа, че и тяхната страна може да бъде достигната от злото като всички останали". Вестникът заключава, че шведите не са си извлекли поуките от убийството на бившия премиер Улоф Палме преди 17 години, който бе застрелян пред киносалон. Ежедневникът напомня, че Швеция остава отворено общество, в което министрите ходят на работа с градския транспорт и се движат без бодигардове. Само премиерът и трима души от кралското семейство имат 24 часова охрана, но ,според изданието, вероятно охрана ще бъде дадена на целия кабинет след убийството на Ана Линд.
Според редакционна статия в "Гардиън", Швеция не трябва да се отказва от досегашните си политически порядки. Всекидневникът дава за пример Великобритания, където поради опасения за сигурност контактите между обществото и министрите са част от миналото. Друг пример са САЩ, където повечето хора виждат президента си само по телевизията.
Друга статия в "Гардиън" посочва, че Ана Линд е връзката между миналото и бъдещето на Швеция. "Може да се каже, че тя умря за Европа", посочва изданието. "Ако не беше станала кралицата на кампанията за въвеждане на еврото, която беше белязана от необичайно за Швеция насилие и нетолерантност, вероятно Ана Линд нямаше да бъде нападната". Вестникът се надява също, че смъртта на изгряващата политическа звезда на Швеция няма да е напразна, а ще наклони везните в полза на привържениците на еврото в предстоящия в неделя референдум, които до скоро изоставаха сериозно от противниците на единната европейска валута.
