Пинтър критикува често както войната в Ирак, така и най-големите й поддръжници, затова текстът на лекцията му не прави изключение с изявлението, че "американският президент Джордж Буш и британският премиер Тони Блеър трябва да бъдат изправени пред съд заради нахлуването в Ирак".
Буш обаче постъпил умно, като не ратифицира решението за създаване на Международния наказателен съд, добавя той, като изтъква, че "хиляди, ако не и милиони" американци са "отвратени, засрамени и ядосани" от действията на своето правителство, "макар че не са организирани в политическа сила - все още".
Според него повечето политици "се интересуват не от истината, а от властта и запазването на тази власт" и смятат за "необходимо хората да останат невежи, да живеят в неведение за истината, без да знаят дори истината за собствения си живот".
По думите му аргументирането на войната в Ирак - с притежаването на оръжия за масово унищожение от Саддам Хюсеин - "беше невярно".
"Понякога истината е напълно друга. Истината има общо с това как САЩ възприемат ролята си в света и как избират да я изпълняват", допълва авторът.
От Втората световна война насам американското правителство "подкрепяше и в много случаи пораждаше всяка дясна военна диктатура в света", припомня Пинтър, като изброява Индонезия, Гърция, Уругвай, Бразилия, Парагвай, Хаити, Турция, Филипините, Гватемала, Салвадор "и, разбира се, Чили".
Посочен е и конкретен пример с въоръжената опозиция в Никарагуа (т.нар. "контри"), финансирана и въоръжавана от Вашингтон:
"САЩ поддържаха бруталната диктатура на Сомоса в страната в продължение на 40 години. Никарагуанците, предвождани от сандинистите, свалиха неговия режим през 1979 г., в една смайваща народна революция.
Сандинистите не бяха идеални. И те притежаваха в определена степен арогантност, а политическата им философия съдържаше доста противоречиви елементи. Но бяха интелигентни, рационални и цивилизовани...
Смъртното наказание беше отменено. Стотици хиляди бедни селяни бяха върнати буквално от оня свят. На повече от 100 000 семейства беше дадена възможност да притежават земя.
Бяха построени 2000 училища. Впечатляваща кампания за ограмотяване намали броя на неграмотните до под 1/7 от цялото население.
Бяха въведени безплатно образование и здравеопазване. Детската смъртност беше намалена с 1/3. Беше ликвидирана болестта детски паралич.
САЩ заклеймиха тези постижения като марксистко-ленинистка поквара. В очите на американското правителство се установяваше опасен пример. Ако на Никарагуа се позволеше да установи елементарни норми на социална и икономическа справедливост, ако й се позволеше да повиши стандарта на здравеопазване и образование, да постигне единство в обществото и национално самоуважение, съседните държави щяха да си зададат същите въпроси и да постъпят по същия начин."
Пинтър припомня, че US президентът Роналд Рейгън обикновено определял Никарагуа като "тоталитарен затвор" - и тази дефиниция е била възприета от медиите, както и от британското правителство, като точен и справедлив коментар.
Според писателя обаче истинските тоталитарни затвори се намирали в съседните Салвадор и Гватемала, където "САЩ свалиха демократично избраното правителство през 1954 г. и според някои данни броят на жертвите при последвалите военни диктатури е надхвърлил 200 000 души".
По повод подкрепата на премиера Блеър за войната в Ирак Великобритания пък е определена като "блеещо агънце", на което му остава само да следва своя американски водач.
